Алжир се изправи. Той още държеше Едрис на прицел.
— Тики, искам да ми дадеш твоя дял от парите на Ванеси.
Двадесет и пет хиляди. По-бързо! Ще ги държа за гаранция, че няма да ми изиграеш номер с парите на Гарланд. Донеси парите!
Едрис видя заплахата в очите му и не се и опита да спори. Издърпа едно от чекмеджетата, извади от дъното дебел запечатан плик и го хвърли на Алжир.
Алжир разкъса плика и се увери, че това са парите на Ванеси. Сложи ги в джоба си.
— Ще ти ги върна, Тики. Сега изчезвай! Времето тече.
Със затаено в сърцето решение да убие Алжир при първа възможност и със сгърчено от ярост лице Едрис излезе, затръшвайки вратата след себе си.
Джо Биглър седеше на бюрото с изопнато лице и с хлътнали от безсънието очи. Не беше мърдал от бюрото вече осем часа. Оправяше се с рапортите, телефонните обаждания и съобщенията по радио централата във връзка с Алжир и убийството в „Кораловия залив“.
Беше разпратил всички за проверка на този поток от информация. Останал сам в стаята, мечтаеше някой да се появи и да го изпрати за кафе.
Телефонът иззвъня за дванадесети път през последния час. Мърморейки той вдигна слушалката.
— Ти ли си, Джо? Обажда се Олдуик от охраната на Флорида Сейф Дипозит.
— Здравей, Джим, какво има?
— Този мъж, Алжир. Тук го познаваме. Има нает сейф при нас и идва всеки ден.
— Така ли? — Биглър се заинтригува. — За какво му е да наема сейф?
— Казал е, че всяка вечер играе в казиното… такава му е версията. Регистрирал се е под името Лоусън Форестър, но по описанието съвпада. Познах го на снимката във вестника. Със сигурност е той.
— Виж какво, Джим, ще изпратя някой, щом имам възможност. Може в сейфа да има нещо, което трябва да се види.
— Няма да може без неговия ключ.
— Не може ли да разбиете сейфа?
— Това само мистър Девън може да реши.
— Добре, щом някой се появи ще го пратя при вас. Ако Алжир дойде преди това, ще го задържите, нали?
— С голямо удоволствие. Довиждане, Джо и не се преуморявай — Олдуик се сбогува и затвори.
Биглър си записа в бележника. Телефонът иззвъня пак и той вдигна слушалката с рязко движение.
Айра влезе в кафето. Спря се, за да привикне със слабото осветление след ослепителното утринно слънце вън. Видя Едрис да й маха от дъното на бара и неохотно тръгна към него.
Разбра, че се е случило нещо лошо. Личеше по поведението му и напрежението на лицето му. Полазиха я студени тръпки по гърба. Не си казаха нито дума, докато барманът вземаше поръчката.
Имаше късмет, че Мел не беше слязъл за закуска, когато Едрис позвъня. Щеше да я пита защо тръгва толкова рано. На мисис Стърлинг каза, че има среща и не може да чака за закуска. Беше тук и не можеше да си представи, какво ще иска Едрис. Като видя как очите му шарят и капчици пот избиват по ниското му чело, изпита страх.
Без да губи време за обяснения Едрис я попита:
— Видя ли вестниците тази сутрин? Тя поклати отрицателно глава.
— Фил го е закъсал. Полицията го търси. Нямаме много време, малката, така че слушай внимателно. Ти ще изнесеш парите на Гарланд — той бутна към нея ключа, който Алжир беше приготвил.
— О не! — каза Айра отдръпвайки се назад.
— Млъквай! Алжир не може да ги вземе. Той трябва да се крие, така че ти ще го направиш.
— Не мога! Много е опасно!
Едрис я гледаше, като освирепяло животно в клетка.
— Не ми обяснявай! Той извади от задния си джоб вестника, който беше взел със себе си и каза:
— Виж какво пише.
Тя видя снимката на Алжир на първата страница и написаното с големи букви. С ужас зачете, че го издирват във връзка с убийството в Кораловия залив.
— Алжир! Убийство!
Тя гледаше тъпо Едрис.
— Не разбирам. Той ли…?
— Време е да разбереш — каза Едрис със съскащ шепот. — Това бяха глупости, дето ти разказах за Норена, че се е удавила. Тя стоеше на пътя ни. Преди да те посрещне от аерогарата Алжир я взе от колежа и я уби. Глупакът не я е заровил, както трябва и са открили трупа и.
Айра чувстваше, че ще припадне. Стисна с две ръце края на масата, опитвайки се да се овладее. Кръвта се отдръпна от лицето и.
— Сега са по следите му — продължи Едрис наблюдавайки я. — Трябват му пари, за да изчезне бързо. Ти ще му ги донесеш или всички сме в кюпа. Разбираш ли? Ако го хванат той ще изпее всичко и двамата с теб сме загинали.
— Няма да го направя — каза Айра с пресипнал глас. — Нямам нищо общо с това. Нищо не съм знаела…
— О, я си затваряй устата! Ще го направиш! — каза злобно Едрис. — Можеш ли да си представиш, че някой ще ти повярва, че не си знаела? Това ще е обвинение в грабеж с убийство и ти си съучастник. Ще получиш доживотна присъда. Аз и Фил — газова камера, но ти ще прекараш дните си в друг вид камера с решетки. Лично аз предпочитам газовата.