— Бележката за самоубийството ти ли написа?
— Да… и какво от това? Аз написах и другите писма, така че почеркът да съвпадне. Взе ли парите, да те вземат дяволите?
— Ти ли уби любовника и?
— О, я престани! Ако толкова искаш да знаеш, Фил го ликвидира. Трябваше да го направим, малката. И двамата стояха на пътя ни. Той удари по масата с малкия си юмрук. — Взе ли парите?
— Взех ги. В банката беше дошъл един полицай и ме попита познавам ли момиче на име Айра Марш.
Лицето на Едрис увисна.
— Да, малко човече, — тихо каза Айра. — Няма да се бавят още много. Колко смахната съм била, да се хвана с вас? Колко луда съм била? Те се досещат. Може би след няколко часа… не повече.
Едрис се смъкна от стола.
— Дай парите! Ти идваш с мен. Все още можем да се измъкнем с теб. Още имаме шанс. Хайде… дай ми парите!
— Върнах ги в сейфа. Защо да си утежнявам положението? Довиждане, Тики. Няма да е за дълго. Ще се видим в полицейското… — Обръщайки се тя излезе навън в ослепителното утро.
Джес Фар седеше в наетата кола с отпуснати върху волана ръце и озадачено наблюдаваше, как Айра напуска кафето.
Беше паркирал под палмите преди час. Видя Тики Едрис, да влиза в кафето. После и Айра, която на излизане изглеждаше така, сякаш светът се е разпаднал на парчета. Отиваше към банката.
Чакаше Едрис да излезе, но това не стана. Всичко това го озадачи. Защо вместо Алжир дойде Едрис? Не му мина през ум да купи вестник. Никога не четеше вестници.
Запали цигара и се намести по-удобно в колата. Мина час и три четвърти. Започна да губи търпение. Ако продължи да стои на това място, някой полицай може да полюбопитства и да си докара неприятности. И точно, когато реши да се премести, видя Айра да излиза от банката и бързо да отива към кафето. Направи му впечатление видимата промяна в нея. Това беше Айра от онова време в Ню Йорк, походката, дързостта, стойката на тялото и. Гледайки я как влиза, той хвърли недопушената цигара през прозореца. Сигурно е взела парите на Гарланд, помисли си той. Беше сигурен, че го е направила. Протегна се и включи двигателя. Тя остана вътре само няколко минути. Излезе и тръгна към служебния паркинг на банката. Когато Айра се скри зад банката, излезе Едрис с тромавата си походка.
Джес се вторачи в него, така както и минувачите. Джуджето изглеждаше като обезумяло. С побеляло, като восък лице и с конвулсивно потръпващи устни. Ръцете му висяха отстрани като току-що уловена риба. Едрис тръгна към колата си.
Какво, по дяволите, ставаше, питаше се Джес? Когато Едрис затръшваше вратата на минито, той излизаше от паркинга.
Едрис тръгна по посока към Сийкъм.
Джес караше след него.
Лепски спря до колата. Колебаеше се. Трябваше да поеме още един малък риск, за да се успокои. Дали да го поеме? Ако не се получи, шефът няма да се зарадва много, но ако се потвърди тогава…
Лепски бързо взе решение. Влезе в колата и потегли, като караше внимателно и бързо към магистрала 4А, посока Маями.
Щом се измъкна от задръстването и излезе на магистралата, погледна часовника си. Беше 10:36. Трябваше да се върне в управлението до 11:30. Разполагаше с малко време, но трябваше да успее.
Забеляза един полицай от пътното управление, който седнал отстрани на седалката на мотора си наблюдаваше движението. Лепски спря зад него.
— Здравей, Тим, — викна той. — Трябва спешно да проверя нещо, ще ми разчистваш ли пътя? Първата спирка, Греъм Ко Ед Колидж, Маями. Дай да го направим за тридесет минути.
Полицаят се усмихна и натисна педала.
— Едва ли ще успеем — каза той. — Тридесет и осем минути и половина, ако ме следваш.
Лепски кимна и го пусна напред. После веднага го последва. Полицаят пусна сирената и колите отпред се изтеглиха вдясно.
Като натисна педала на газта до дъно, Лепски помисли за Теръл. Щеше да му хвръкне шапката, ако можеше да го види как в този момент лети по магистралата със 190 км. в час.
Дългата магистрала, сякаш се стопяваше под летящите колела. Колите, които задминаваше се отдръпваха от въздушната струя, която ги удряше при задминаването. Беше се привел и здраво стискаше волана. Очите му бяха приковани в мотора отпред. Спазваше дистанцията от около петдесет метра и когато моторът отпред постепенно намали скоростта, му мина мисълта, че едно спукване на предна гума, би му спечелило много скромен ковчег и дълбока дупка в земята.
След двадесет минути бяха стигнали края на магистралата и полицаят му подаде знак с ръка да намали скоростта. Влязоха в покрайнините на Маями с около 110 км в час. Тази скорост беше пълзене в сравнение със скоростта по магистралата.
Шестнадесет минути по-късно, караха нагоре по пътя за Греъм Ко Ед Колидж.