— Чист е, Тики. Не искам да го виждам повече. Заглушителят е добър за три изстрела… не повече. Сигурен ли си, че знаеш какво правиш?
— Знам — каза мрачно Едрис. — Благодаря ти, Хари. След два часа съм тук. Той излезе и се забърза към минито. Щом влезе в колата, разгъна пакета и разгледа пистолета. Завинти заглушителя и постави пистолета на седалката до себе си. Покри го с шапката си. След това включи двигателя и потегли към апартамента си.
Джес Фар, който беше паркирал наблизо, тръгна след него.
Като пристигна пред блока, Едрис сграбчи шапката заедно с пистолета под нея и без да вади ключовете излезе от колата. Прекоси тротоара и подтичвайки влезе във фоайето, взе асансьора и се изкачи горе.
Когато спря пред входната врата, търсейки ключа си, погледна към часовника. Беше 11:43. Отключи и внимателно влезе в антрето.
— Фил? — Остави шапката на един стол и държейки пистолета зад гърба си, а вестника, който беше купил, в лявата ръка, тръгна към хола.
Алжир стоеше до прозореца с пистолета на Едрис в ръка. Гледаше го предпазливо и с напрегнато изражение. Повдигна пистолета и го насочи към Едрис.
— Взе ли ги? — настоятелно попита той. — Не се приближавай!
— Защо е всичко това? — каза Едрис, накланяйки леко глава на една страна. Той махна с палец предпазителя на пистолета зад гърба си.
— Нямам ти доверие, смрадлив изрод — изсъска му Алжир. — Донесе ли парите?
— Разбира се, че ги взех, взех и вестник. На първа страница има голяма, чудесна твоя снимка, приятел.
Едрис му подхвърли вестника, който падайки в краката му се разтвори на първа страница. Алжир, инстинктивно се наведе, видя снимката си и започна да ругае. Това бяха последните му приказки на този свят. Едрис вдигна ръка и стреля в главата му.
Коленете му се подгънаха и той започна да се смъква към пода. Едрис стреля още веднъж — в гърдите.
Алжир се просна по гръб. По лицето му течеше кръв. Съвсем слабо помръдна ръце, устните му продължаваха да се движат. После долната му челюст увисна, а очите му се обърнаха безжизнени.
Едрис си пое дълбоко въздух. Отви заглушителя и го пусна в джоба си. Остави пистолета на масичката. Влезе в спалнята за сака, който беше приготвил.
Започна да търси парите на Алжир. Това му отне десет минути. Намери ги зад репродукцията на Пикасо. Преброи ги и започна да роптае, като видя че са останали само шестнадесет хиляди.
Наблъска ги в задния си джоб. Плика със своя дял постави във вътрешния джоб на сакото. Спря се и огледа тъжно апартамента. Погледна към Алжир. Главата му лежеше в локва кръв. Застиналият ужас на лицето го накара да потръпне. Той взе сака и тръгна бавно към външната врата.
Трудно му бе да си представи, че повече няма да види този дом, но поне имаше пари и шанс да замине в Мексико. Ще започне нов живот. Парите отварят врати. Без тях се загива.
Отвори вратата и спря внезапно.
Отвън в коридора с пистолет в ръка стоеше Джес Фар. Беше насочил пистолета в лицето му.
Едрис затвори за миг очи и после ги отвори. Шокът от появилия се изневиделица дълъг и кльощав битник с пистолет, спря за момент биенето на сърцето му. След малко то лудо се разтупка.
— Връщай се вътре — злобно каза Джес — и внимавай!
Обхванат от болезнено отчаяние, Едрис бавно тръгна обратно. Джес го последва, затръшвайки с крак външната врата. Стресна се от вида на убития Алжир. Досега не беше виждал труп. Уплахата стопи куража му.
— Остави сака и се обърни с вдигнати ръце! — изкомандва троснато той.
— Слушай сега… — започна Едрис, с измъчена угодлива усмивка.
— Хайде… свинска муцуно! — викна Джес, заплашвайки го с пистолета.
Ридание пресече дъха на Едрис. Той пусна сака, обърна се и тъкмо започна да си вдига ръцете, когато Джес направи рязка крачка напред и го удари по главата с дръжката на пистолета.
Лепски с удоволствие наблюдаваше лицето на шефа си, докато разказваше за потвърждението на разкритието си. Биглър се бе облегнал на стената зад бюрото на Теръл и също изглеждаше доволен.
Лепски с триумфална усмивка подаде снимката и каза в заключение:
— Ето снимката на Норена Девън, шефе. Взех я от колежа. — Той с жест я постави на бюрото пред Теръл.
Теръл и Биглър се наведоха над снимката и заразглеждаха групата момичета.
— Втората отляво… на последната редица — каза Лепски.
— Хубава работа си свършил, Том, — каза Теръл, след като разгледа добре лицето на момичето с очилата. — И така, кое е момичето, което Девън смята за своя дъщеря?
— Айра Марш… сестрата на Мюриъл — обади се Биглър — Получих съобщение от Ню Йорк. Айра Марш е напуснала Ню Йорк на 16-ти вечерта и оттогава не са я виждали. Това не крещи ли, че е тя, шефе.