— Но защо? — намръщено се обърна Теръл към Биглър. — Тук пропускаме нещо голямо. Защо Алжир е сменил Норена с Айра? Трябва да е имал причина.
— Тя ще ни я каже. Да отидем да я приберем.
— Няма да бързаме — каза Теръл. — Първо ще говоря с Девън. — Той се намръщи. — Не ми харесва това джудже… Сигурно той е поставил снимката в спалнята на Мюриъл. Той е пробутал Алжир на д-р Греъм. Отивай да го прибереш, Джо! За него отивай!
— Той трябва да е в Ню Йорк — каза Биглър.
— Алармирай полицията там. Може да е блъф и още да е тук. Потърси го у тях, Джо.
Биглър кимна и излезе бързо от стаята.
— Да се блокира летището и пътищата, Том, — продължи Теръл. — Както виждам нещата, няма да е стигнал далеч, но не искам да поемам рискове с тая опасна змия. — Теръл се изправи и взе снимката от бюрото си. — Отивам при Девън.
Лепски се пресегна за телефона. Ако сега не получа повишение, каза си той, никога няма да го получа.
Джес слезе долу с асансьора. Не губи време, за да брои парите, които взе от изпадналия в безсъзнание Едрис. Знаеше, че са повече, отколкото се бе надявал да намери. Ще остави наетата кола и ще изчезва бързо от Флорида. Ще вземе влак за Атланта и ще остане там, докато разбере накъде духа вятърът. С толкова пари няма да има никакви проблеми.
Въпреки радостната възбуда Джес още не бе превъзмогнал шока от вида на убития Алжир. Очевидно, направил го е Едрис, когото остави проснат на пода в безсъзнание. Когато се качваше във форда си мислеше за него. Какво ли ще прави и къде ли ще ходи?
Така му се пада, мислеше Джес, като завъртя ключа, за да тръгне. Плати си за Айра. Какво ли прави тя? Намръщи се при мисълта за нея. Почти се изкуши да я потърси. Ще е по-забавно да са заедно. После тръсна глава. Не, по-добре не. Няма да мине много и ченгетата ще стигнат до нея. Тогава и той ще се накисне заедно с нея. Не, ще пътува сам. Ще има време за момичета в Атланта.
Караше към Маями. Движението по обяд беше доста натоварено и придвижването извън Сийкъм, досадно бавно. Но Джес владееше, обзелото го нетърпение.
Каква сладка работа, мислеше си той, отнемайки газта. Пред него ставаше задръстване. Едрис няма да посмее да го издаде, Алжир е мъртъв. Айра не знае, че парите са у него. Чудо! Обир приказка!
Задръстването се оправяше и Джес превключи от втора на трета. Погледна към близкия светофар и помисли дали ще успее да го хване. Колата пред него рязко увеличи скоростта си и се отдалечи от него. Джес не устоя и натисна газта. В този момент светофарът светна червено.
Псувайки, той натисна рязко спирачки, колата се занесе и спря на метър след маркировката. Преди да даде заден, следващата кола връхлетя върху него с трясък и го изхвърли напред.
Джес се обърна, побеснял от яд. Видя шофьора, дебел възрастен мъж, който в този момент излизаше от колата. Тогава чу звука, от който най-много се страхуваше… полицейската сирена.
Сърцето му се разтупка, измъкна пистолета от задния си джоб с намерение да го скрие в жабката. В този момент, груб полицейски глас избоботи:
— Не мърдай!
Той повдигна поглед. През страничното стъкло го гледаше, едър, червендалест полицай. Беше се появил без Джес да го забележи и беше насочил пистолета си към него.
— Пускай пистолета долу! — каза полицаят с безкомпромисен глас. — Бързо!
Целият треперещ, Джес пусна пистолета на седалката и вдигна ръце.
Вратата до него рязко се отвори. Друг полицай го сграбчи и измъкна навън. Чуваха се клаксони. Хората спираха и любопитно гледаха.
— Внимавай! — изрева първият полицай. — Въоръжен е! Полицаят замахна и го удари по лицето. Джес се олюля.
След това се протегна и преди да осъзнае какво става, белезниците щракнаха на китките му.
Почувства, че пакетът с парите, който бе пъхнал в ризата си, се изхлузи и преди да успее да го спре, парите започнаха да се сипят на улицата.
— Ей, виж какво става! — извика червендалестият полицай с ококорени очи. — Този негодник сипе пари!
Тики Едрис отвори очи. Болката в главата беше толкова силна, че издаде тих стон. Лежете неподвижно и се опитваше да си спомни станалото. После се окопити.
Минаха няколко болезнени минути, докато се приповдигне и седне. Стисна главата си с ръце, докато вътре нещата започнаха да се избистрят и острата разяждаща го болка поутихне. Клекна, а след това бавно се изправи. Залитвайки направи няколко крачки. Лявата му обувка шляпна в засъхващата локва кръв и той се потресе от отвращение. Опита да се изчисти от килима. Движеше се, едва-едва. Сякаш през последния половин час, докато беше лежал в безсъзнание му се бяха трупнали още петдесет години. Домъкна се до барчето, отвори го с трепереща ръка и извади бутилка. Махна тапата, пусна я на пода и започна да пие направо от бутилката. Пи дълго и ненаситно, докато почувства приток на топлина и енергия, даващи му живот.