Выбрать главу

Идеята обаче поражда първите разногласия в отряд „Чукундуртски отмъстители“. Всеки от четиримата ти спътници претендира за честта да носи торбата с провизиите.

— Ум трябва за тая работа! — заявява категорично Хухавел. — Затова аз съм най-подходящ.

— Не се ли виждаш, че си слаботелесен, бе нещастнико? — перва го по главата Бабаитко. — Аз трябва да нося торбата, защото съм най-як.

Гадолини и Фърчилан също излагат солидни аргументи в своя полза. Чудиш се кого да избереш за тази важна задача. Дали пък сам да не носиш торбата? Но пък от друга страна… някак не върви да се превиваш под товара, а твоите подчинени да вървят с ръце в джобовете.

Така или иначе, трябва да избереш. Отбележи кого си назначил да носи торбата, запиши подробно всички налични запаси и продължи на 244.

78

Фърчилан поема домата и безстрашно се отправя към огъня. Щом го зърва в полумрака, едрият таласъм надава свиреп рев:

— Стой! Кой?

— Ще видиш ти кой! — отвръща Фърчилан и замахва.

Със сочен плясък доматът се размазва по физиономията на таласъма. Онзи скача на крака и изревава:

— Дръжте негодника!

Но Фърчилан вече тича презглава към закрилата на дърветата. Таласъмите хукват подир него и изчезват в мрака.

През следващите няколко минути от гората долитат само злобни крясъци и пукот на строшени вейки. Ала внезапно Фърчилан изниква пред вас и ви махва с ръка.

— По-бързо! Да влизаме! Заблудих ги, обаче няма да е задълго.

Премини на 139.

79

По твое нареждане Бабаитко пъргаво разпалва лулата на мира и я слага пред царя на блатните таласъми. Старчето любопитно оглежда димящия пън.

— Каква е тая чудесия, драги командоси?

— Смукни, смукни — подканва го Гадолини. — Ама яко смукни, че да те удари чак в петите.

Царят смуква… и с оглушителна кашлица се катурва в блатото. Наоколо избухват диви крясъци:

— Атентат!

— Убиха ни царя!

— Терористи!

— Лумпени!

— Дръжте ги!

— Да отмъстим за негово величество!

Сега има само един изход — да се спасявате с бягство обратно към брега. И вие хуквате през блатото, като зарязвате лулата на мира (отбележи си тази загуба).

Но сега всичко зависи от съдбата. Избери продължението — 130 или 151.

80

Премини на 105.

81

Пътят отново върви през гора, но дърветата стават все по-редки. Половин час след като сте напуснали тунела, виждате на една поляна край пътя голяма къща от бял камък. Ако искаш да я посетите, мини на 120.

В противен случай продължи на 134.

82

Щом хапваш парченце от зелената гъба, мигновено те обзема чувство на неописуема тежест и ти се изръсваш от дланта на Бабаитко. Резултатът от дребните размери и огромното тегло е печален — пробиваш земята и хлътваш в някаква къртичина, където слисаните чукундурти така и не успяват да те намерят. След дълго и безплодно търсене те поемат обратно към своето село. Уви, експериментите са завършили неуспешно — още дълги дни ще бродиш сред тревите, докато магията престане и постепенно си възвърнеш предишните размери.

Така или иначе твоето приключение завършва дотук.

83

Чудесно е, когато имаш полезен наръчник. Разгръщаш книгата и от нея узнаваш, че вълшебните гъби, които сте набрали, имат следните свойства:

ЖЪЛТА ГЪБА — увеличава онзи, който хапне от нея.

СИНЯ ГЪБА — смалява многократно консуматора си.

ЧЕРВЕНА ГЪБА — силно намалява теглото.

ЗЕЛЕНА ГЪБА — увеличава теглото.

ЧЕРНА ГЪБА — невероятно отровна, убива жертвата за броени минути.

Запомни добре тези свойства, а след това продължи на 220.

84

— Стига глупости! — викваш ти. — Да се спасяваме!

Ала вече е късно. Докато тичаш надолу, изведнъж усещаш как те сграбчват две огромни лапи. Сетне върху главата ти се стоварва тежък юмрук и губиш съзнание.

Премини на 21.

85

В първия момент слънчевите лъчи те заслепяват, тъй че не успяваш да видиш нищо. Но още преди да си направил и една крачка извън колибата, в ушите ти нахлува възторжен рев:

— УРРРРРРРРААААААААААА!

Разтъркваш очи и когато ги разтваряш, различаваш пред себе си парцалива тълпа от чукундурти. Вятърът развява над главите им опърпани знамена, хоругви и лозунги. Обаче преди да разчетеш какво е написано по тях, цялата тълпа се бухва на колене. Най-отпред двама старци с чорлави бели бради възторжено протягат ръце към теб.