— Благодетелю наш! — възкликва единият.
— Спасителю! — приглася му вторият с глас, който скърца като несмазана врата. — Бащице наш! Слънце на чукундуртския небосклон!
— Чакайте малко! — объркано възразяваш ти. — Никакво слънце не съм, особено пък на чукундуртския небосклон. Обяснете ми как попаднах тук.
— Ами че ние те отвлякохме! — възторжено обяснява първият старец.
— Не бе, на гости те поканихме — бързо се намесва другият, като го смушква с лакът в ребрата. — Тъй де, скъп гост… слънце на чукундуртския…
— Кога сте ме поканили? — питаш отново ти. — Нещо не помня да съм ви виждал.
— Е, ама бива ли чак такива формалности между приятели? — ухилва се старият чукундурт. — Ако толкоз държиш — ето, сега те каним. Бъди ни скъп гост… един вид радост ненагледна…
— Не ни изоставяй! — жално се проточва глас откъм тълпата.
Нищо не разбираш. Поне едно обаче изглежда ясно — чукундуртите нямат лоши намерения. Е, отмъкнали са те през нощта, но какво да ги правиш — чукундуртска им работа. Въпросът е друг: ще се съгласиш ли да им бъдеш гост?
Да — мини на 133.
Не — продължи на 179.
86
Измъкваш лулата на мира и я размахваш пред очите му.
— Виждаш ли го това? Как няма да сме мирни пътници, като носим лула на мира?
— Което си е вярно, вярно си е — признава таласъмът. — Ама все пак трябваше да ви проверим що за стока сте. Нали знаеш, проверката е висш израз на доверие. Не помня кой го беше казал, ама е бил умен човек. Е, хайде, вървете си по пътя. Напред става по-плитко.
И наистина, скоро започвате да излизате от блатото. Накъде сте се отправили всъщност?
Напред, където би трябвало да е замъкът на таласъмите — мини на 144.
Към кръстопътя — продължи на 171.
87
— Видя се то, че нищо не можем да направим, ами хайде да вървим — подканва те Фърчилан.
— Чакай бе! — възразява Хухавел. — Не можем да го зарежем току-тъй! За науката е страдал, дето се вика. Дайте поне да му оставим провизиите, че да не умре от глад.
— Всичките ли? — трепва Бабаитко.
— Всичките! — категорично отговаря Хухавел. — Ние все ще намерим нещо за ядене, ама този клетник…
Ако си съгласен да оставите всичките си провизии на Мишемориус, мини на 135.
Ако не искаш да го сториш, продължи на 168.
88
След кратко колебание посочваш напред.
— Ама недей така, бе шефе! — жално се обажда Хухавел. — Нали видя какво пише — главите си ще загубим.
— За пораженческа пропаганда при военно положение се полага смърт чрез обесване — сплашва го Гадолини и Хухавел млъква.
Около половин час вървите през вековна гора, но ненадейно пътят започва да слиза надолу. След малко пред вас се появява входът на мрачен тунел. Гората наоколо е непроходимо гъста, тъй че подземието е единственият път напред.
Влизали ли сте вече в това подземие?
Да — мини на 116.
Не — продължи на 97.
89
Свирепият рев на змея зад вас е толкова добър стимул за тичане, че вие не спирате додето не стигате на кръстопътя. Продължи на 131.
90
— Трай си! — прошепваш ти на Хухавел и се обръщаш към царя. — Изненадвате ме, ваше величество. Как тъй Дървеняк да ви е враг? Нали сте все таласъми, една кръв, дето се вика.
— Да, ама ние сме ВОДНИ таласъми! — натъртва старчето. — А пък Дървеняк ненавижда водата. Впрочем, забравих, че сте чужденци. Чуйте, драги командоси, страшната тайна на Дървеняковия род. Всички в този род са прокълнати да умрат от вода. И баща му така умря — като се захвана да спира горските извори. А на Дървеняк му е предречено, че ще издъхне моментално, ако го поръси и капка вода. Затова измисли всички тия глупости със сухата вода. Ама и Мишемориус е виновен, дето му се поведе по акъла. Уж е умен чародей, пък тръгнал да другарува с Дървеняк.
Добре е да запомниш тази страшна тайна. След това премини на 115.
91
Още щом влизаш в колибата, разбираш какво са имали предвид, като говореха за централно отопление — огнището се намира точно в средата. Усмихваш се, свиваш рамене и се приготвяш за сън.
Леглото е кораво, а завивките вехти и парцаливи, но един юнак като теб не обръща внимание на подобни дреболии. Призори се събуждаш бодър и свеж.
Мини на 155.
92
— Какво можеш да сториш с това килимче, жалка твар? — хили се Дървеняк и връхлита насреща ти. — Сега ще те убия собственоръчно!