— Остави аз да ги забаламосам, шефе — предлага Гадолини. — Такъв номер ще им врътна, че свят да им се завие.
— То, ако е за баламосване, и аз мога — обажда се Фърчилан. — Нека аз, шефе!
— Аз пък викам да ги изчакаме да заспят и тогава да се промъкнем тихичко — предлага Хухавел.
Чие предложение ще приемеш?
На Гадолини — мини на 2.
На Фърчилан — продължи на 16.
На Хухавел — прехвърли се на 60.
44
Лесно е да се каже, но не е чак толкова просто да се осъществи. Нямаш представа накъде да тръгнеш. Поемаш напосоки и през целия ден се луташ из гори и пущинаци. Май съвсем си се заблудил, защото местата стават все по-непознати.
Пада мрак и се налага да пренощуваш в набързо струпана колиба от клони. Ала този път съдбата явно не е добре настроена към теб. Малко след полунощ от небето се посипва пороен дъжд. За сън и дума не може да става. Свит в мизерното си убежище, ти зъзнеш и напразно се мъчиш да намериш място, където да не капе вода. Призори гърлото те боли и кихаш на поразия. Настинал си. Отбележи си това и премини на 99.
45
— Добре бе, шефе — въздъхва Хухавел. — Ами поне лулата на мира няма ли да ми дадеш?
Ако имаш лула на мира и се съгласиш да я дадеш на Хухавел, мини на 76.
В противен случай продължи на 95.
46
А познаваш ли свойствата на вълшебните гъби?
Да — мини на 220.
Не — продължи на 59.
47
Гадолини пристъпва напред, оглежда вехториите и уверено посочва:
— Взимам това, това и това.
И той грабва три от предметите.
— Чакай, чакай — хваща го старчето за наметалото. — Ами какво ще ми платиш?
— Ще ти платя бе, човек, няма страшно! — успокоява го Гадолини. — Все ще се спазарим някак. Ама знаеш ли какво? Нещо не ми харесват тия трите стоки. Я си ги вземи, пък ми дай ето онези три.
Речено-сторено. Гадолини пъргаво оставя трите предмета и грабва вместо тях нови три. Сетне понечва да си тръгне. Старчето отново се вкопчва в наметалото му.
— Стой! Първо трябва да ми платиш!
— Какво да ти платя? — изненадва се Гадолини. — Нали срещу тези трите неща ти дадох онези три. Натурална размяна, значи. Пито-платено, дето се вика.
— Ама ти и онези не си ми платил! — отчаяно виква старчето.
— Че как да ти ги платя, като не съм ги взел? — възразява Гадолини.
— Нещо не е наред тук, така да знаеш! — сърдито заявява старчето и почва да пресмята нещо на пръсти, като си шепне тихичко.
Гадолини го оставя да умува и гордо се приближава към теб, за да покаже спечеленото — чифт вехти панталони, стоножка в бурканче и книжката „Вълшебните гъби по нашите земи“.
Пред вас старчето продължава да шепне тихичко и да се чеше с всичка сила по главата, но накрая унило махва с ръка, после се обръща към теб.
— Че ме измамихте, измамихте ме, ама не мога да разбера как. Нейсе. Ела да направим още една сделка, обаче тоя път нищо не давам, преди да платиш.
Ако искаш да търгуваш с вехтошаря, мини на 119.
Ако смяташ, че е крайно време да си тръгвате, прехвърли се на 158.
48
Налага се да употребиш целия разтворител, но само след десет минути Мишемориус е отлепен от стола и радостно подскача из стаята.
Отбележи си, че вече нямаш разтворител. Ако искаш, можеш да запазиш празното шишенце. След това премини на 128.
49
— Гъби, глупости! — скарваш се ти. — Я да вървим напред, че кой знае още колко път ни чака.
— Прав е шефът — подкрепя те Фърчилан. — Няма какво да се мотаем с разни гъби.
Премини на 172.
50
— Брях! — зяпва блатният таласъм. — Не думайте!
— Ще думаме колкото си щем, щото е вярно — гордо отговаря Бабаитко.
— Ами като е тъй, бъдете ни скъпи гости за малко — радостно предлага таласъмът. — Нашият цар много ще се радва да ви види. Никога не е виждал командоси.
Ако приемеш поканата, мини на 72.
Ако предпочиташ да откажеш, продължи на 93.
51
Точно по пладне ти стоиш в края на ливадата край чукундуртското село. До тебе са се свили разтреперани тримата министри, но освен тях наоколо не се мярка жива душа. Всички чукундурти са се изпокрили вдън земя. Изглежда, че не ти вярват много въпреки всички ентусиазирани уверения от тази сутрин.
— Идат! — възкликва министър-предателят и пъргаво се укрива зад гърба ти.