С изключение на скромното малко ключенце.
Което в другия свят беше нещо като гръмоотвод и което сега Слоут окачи на шията си върху тънка сребърна верижка.
— Идвам за теб, Джеки — каза той с почти нежен глас. — Време е да приключим веднъж завинаги с цялата тази нелепа история.
ГЛАВА СЕДЕМНАДЕСЕТА
Вълк и стадото
1.
Вълк разказа много неща. Няколко пъти стана, за да пропъди добитъка си от пътя, и веднъж, за да го заведе до един поток на половин километър на запад. Когато Джек го попита къде живее, Вълк само махна с ръка на север. Живеел, каза, със семейството си. След няколко минути Джек го помоли да се доизясни. Вълк го погледна изненадано и обясни, че нямал женска, нито малки, че нямало да влезе в това, което той нарече „големия лунен път“ още година или две. А че очакваше „големия лунен път“ съвсем очевидно си пролича от невинно-похотливата усмивка, която се ширна върху лицето му.
— Но нали каза, че живееш със семейството си?
— Да, да, със семейството! С тях! Вълк! — засмя се Вълк. — Така е. С тях! Живеем всички заедно. Трябва да пазим добитъка, както знаеш. Нейният добитък.
— На кралицата ли?
— Да. Да би могла никога, никога да не умре! — И Вълк отправи абсурден поздрав, допря ръка до челото си и бързо се наведе напред.
По-нататъшните въпроси създадоха известна яснота в главата на Джек… или поне той реши, че са. Вълк бил ерген (въпреки че думата някак си не му пасваше особено). Семейството, за което говорел, било многобройният му народ. Те били скитнически, но изключително лоялен род, който се придвижвал напред-назад в огромните празни пространства източно от Големия пущинак, но западно от „Селищата“, под които Вълк очевидно разбираше градовете и селата на изток.
Вълкодлаците (никога вълците — когато Джек веднъж употреби нормалното множествено число, Вълк се смя чак докато му потекоха сълзи от очите) в по-голямата си част били солидни, надеждни работници. Силата им била легендарна, смелостта им — неоспорима. Някои от тях били отишли на изток в Селищата, където служели на кралицата като стражи, войници и даже като лична охрана. Вълк обясни на Джек, че животът им имал два пробни камъка: господарката и семейството. Повечето от вълкодлаците служели на кралицата като него — пазели стадата.
Кравите-овце били основният източник на Териториите за месо, платове, лой и масло за лампи (Вълк не каза това на Джек, но Джек го подразбра от разказа му). Всичкият добитък принадлежал на кралицата и семейството на Вълк се грижело за него откак свят светува. Това била тяхната работа. Джек направи странна аналогия с връзката, съществувала между бизоните и индианците в американските равнини… поне преди в американските територии да се появят белите хора и да нарушат баланса.
— Погледни, и лъвът ще легне редом с агнеца и вълкът с гадината — промърмори Джек и се усмихна.
Той лежеше по гръб с ръце под главата, а около него цареше най-прекрасното усещане за мир и спокойствие.
— Какво, Джек?
— Нищо. Вълк, ти наистина ли се превръщаш в животно, когато настъпи пълнолуние?
— Разбира се, че се превръщам — отвърна Вълк. Изглеждаше учуден, сякаш Джек го беше попитал нещо като: „Вълк, ти наистина ли си вдигаш панталоните, след като се изакаш?“ — Странниците не го правят, нали? Фил ми каза.
— Ами… стадото? — попита Джек. — Когато се промениш какво правят те…
— О, ние не се приближаваме до стадото, когато се променяме — сериозно отвърна Вълк. — О, Язон! Не, разбира се. Та ние ще ги изядем, не знаеш ли това? А Вълк, който яде от стадото си, трябва да бъде наказан със смърт. „Книгата на добрия земеделец“ казва така. Вълк! Вълк! Имаме си места, на които ходим, когато луната е пълна. Така прави и стадото. Те са глупави, но знаят, че трябва да се пазят, да са далече през времето на голямата луна. Вълк! Не са толкова глупави, Бог да ги порази!
— Но вие все пак ядете месо, нали?
— Пълен си с въпроси, също като баща си — каза Вълк. — Вълк! Няма значение. Да, ядем месо. Разбира се, че ядем. Нали сме вълкодлаци!
— Но след като не ядете от стадото, какво ядете тогава?
— Ядем добре — отвърна Вълк и приключи с въпроса.
Както всичко друго в Териториите, Вълк също бе мистерия, мистерия едновременно прекрасна и страшна. Фактът, че бе познавал и бащата на Джек и Морган Слоут, че от време на време беше срещал и двойниците им, също допринасяше за специфичната атмосфера на мистерия около Вълк, но не я определяше изцяло. Всичко, което Вълк казваше на Джек, водеше до нови дузини въпроси, на повечето от които Вълк не можеше или не искаше да отговори.