Вълк скочи на крака. Изглеждаше зашеметен, объркан и уплашен. Дразнещият звук, грапав и остър, продължаваше да нараства. Блеенето на животните стана по-високо. Някои от тях заднишком нагазваха в потока. Джек видя как едно от тях, блъснато от останалите, цамбурва и тромаво размахва крака. Понесе се пронизителният му, блеещ плач. Още една крава-овца се прекатури върху него и просто бе стъпкана във водата от останалите отстъпващи. Срещуположният бряг на потока бе нисък и мокър, кален и блатист и зеленееше от тръстики. Първото животно, което го достигна, бързо затъна в калта.
— О, богопоразяващ, за нищо не ставащ добитък! — високо изрева Вълк и се втурна надолу по хълма към потока, където първото паднало животно сякаш вече береше душа.
— Вълк! — извика Джек, но Вълк не го чу. Самият той едва чу гласа си от дрезгавия, раздиращ въздуха звук. Момчето погледна малко вдясно от потока и зяпна от учудване. Нещо ставаше с въздуха. Един квадрат от него сякаш се цепеше и подуваше на три стъпки от земята и изглеждаше така, като че ли се свива и опъва от само себе си. През разтегнатото парче въздух Джек видя Западния път, който му се стори замъглен и трептящ, сякаш го гледаше през нагорещения въздух над някоя пещ.
„Нещо дърпа въздуха встрани, отваря го като рана. Дали нещо не идва през него откъм нашата страна? О, Язон, това ли правя и аз, когато се пренасям?“ Но дори в объркването и паниката си Джек знаеше, че едва ли самият той се пренася по такъв начин. Чудесно разбираше кой би искал да проникне така, да проникне като хала.
Джек затича надолу по хълма.
3.
А дерящият звук продължаваше още и още, и още. Вълк бе коленичил в потока и се опитваше да помогне на второто паднало животно да се изправи на крака. Първото се носеше надолу по водата, отпуснатото му, смазано тяло се подмяташе като дрипа насам-натам.
— Стани! Бог да те порази, стани! Вълк!
Той блъскаше и удряше с всички сили давещото се животно, което се буташе в него, после се опита да го обхване с две ръце и да го вдигне нагоре.
— Вълк! Тук и сега! — изрева той. Ръкавите на ризата му се сцепиха, синият гащеризон, напоен с вода, изглеждаше черен. Около него плискаше вода, той залиташе, а очите му пламтяха в оранжево. От ноздрите на животното, което притискаше до гърдите си сякаш е някакво кученце, течеше вода, а от очите му се виждаше само бялото.
— Вълк! — изкрещя Джек. — Това е Морган! Морган…
— Стадото! — отвърна му Вълк. — Вълк! Вълк! Моето богопоразяващо стадо! Джек! Не се опитвай…
Краят на думите му бе заглушен от гръмотевица, която разтресе земята. За миг трясъкът й заглуши дори подлудяващо-монотонния драскащ звук. Объркан почти колкото добитъка на Вълк, Джек погледна нагоре и видя едно съвършено ясно и синьо небе. Единствените няколко пухкави бели облачета бяха на километри далеч.
Гръмотевицата увеличи паниката в стадото на Вълк. Животните се опитаха да избягат, но поради прекомерната си глупост много от тях понечиха да го направят на обратно и бяха съборени, стъпкани и натикани под водата. Джек чу острото изпукване на строшена кост, последвано от жалостивия писък на полудяващо от болка животно. Вълк изрева от ярост, пусна кравата-овца, която се опитваше да спаси, и зацапа към срещуположния тинест бряг на потока.
Преди да стигне там, половин дузина животни се удариха в него и го събориха. Вода се разплиска и се разхвърча на всички страни. Джек забеляза, че вече има опасност Вълк да бъде премазан и удавен от глупавите бягащи животни и нагази в потока, който бе потъмнял от размътената кал. Течението непрекъснато се опитваше да го извади от равновесие. Блеещите крави-овце въртяха очи като полудели, цапаха около него и почти го събаряха. В лицето му непрекъснато пръскаше вода и той се опитваше да я изтрие от очите си.
Сега раздиращият звук сякаш изпълни целия свят. Хххррръ-ъъссссс…
Вълк. Морган няма значение, поне в момента. Вълк е в опасност.
За миг главата му се показа над водата, но три от животните преминаха точно през него и Джек видя само една размахваща се, покрита с козина ръка. Отново се спусна напред, опита се да се провре през гадините — някои още на крака, други полуудавени в калната вода.
— Джек! — надвика някакъв глас раздиращия въздуха звук.
Джек го познаваше добре. Гласът на чичо Морган.