— Язон! — изкрещя Морган дьо Орис и Джек осъзна, че той не призовава проклятието на боговете на жаргона на Териториите. Той крещеше неговото, на Джек, име. Само че тук той не беше Джек. Тук той беше Язон.
„Но синът на кралицата е умрял като младенец, умрял е, той…“
И отново мокро, свистящо нападение на електрическа дъга, което почти опърли косата му. И отново удар в отсрещния бряг, само че сега той изпари едно от добичетата на Вълк. Не, не напълно, забеляза Джек. Краката на животното продължаваха да са там, затънали в калта като разклатени стълбове. Докато ги гледаше, те започнаха да се наклоняват в четири различни посоки.
— Обърни се и ме погледни, Бог да те порази!
„Защо не я хвърли направо във водата и не изпържи мен, Вълк и животните едновременно?“
После петокласното му образование се върна при него. Стигне ли веднъж електричеството до водата, то би могло да се разпространи навсякъде… включително да се върне обратно в генератора на тока.
Замаяното лице на Вълк, носещо се под водата, пропъди летящите мисли на Джек. Вълк още беше жив, но бе отчасти затиснат под една крава-овца, която, макар че нямаше видими наранявания, бе замръзнала от ужас. Ръцете на Вълк се размахваха с трогателна енергия. Докато Джек изминаваше последните метри, едната от ръцете му се отпусна и просто се понесе по водата като водна лилия.
Без да забавя ход, Джек наведе лявото си рамо и блъсна кравата-овца с всичка сила. Ако тя бе крава с нормален размер, а не екземпляр от минипородата на Териториите, той вероятно не би успял да я помръдне, като се има предвид, че и умереното течение на потока работеше срещу него. Тя изврещя, когато той я удари, дръпна се, приседна за миг на задните си крака и после се втурна към отсрещния бряг. Джек сграбчи ръцете на Вълк и задърпа, колкото можеше.
Вълк се надигна неохотно като Подгизнал пън. От ушите, носа и устата му течеше вода, безжизнените му очи бяха полузатворени, устните му — посинели.
Двойни разклонени светкавици блеснаха вляво и вдясно от Джек, който стоеше и крепеше Вълк. Двамата приличаха на двойка пияни, опитващи се да танцуват валс в плувен басейн. На срещуположния бряг още едно животно се разхвърча във всички посоки, главата му продължаваше да врещи. Горещи искри се посипаха по блатистата почва и подпалиха няколко тръстики, после пламъците тръгнаха на зигзаг и на склона над брега намериха по-суха трева.
— Вълк! — изкрещя Джек. — За Бога, Вълк!
— Аууу — изстена Вълк и повърна топла кална вода над рамото му. — Аааууууу…
Джек видя, че Морган е застанал на другия бряг. Висока пуританска фигура в черна мантия с качулка, която придаваше на бледото му вампирско лице някаква тъжна романтика. На момчето дори му остана време да си помисли, че Териториите са използували магията си дори в полза на ужасния му чичо. Тук отвъд Морган не беше разплутият хипертоничен дебелак със сърце на разбойник и душа на убиец. Тук отвъд лицето му се бе издължило и намерило студена мъжка красота. Той насочи сребърния гръмоотвод като магическа пръчка и син пламък разцепи въздуха.
— Хей, ти и твоят тъп приятел! — изкрещя Морган. Тънките му устни се разтегнаха в триумфираща усмивка и разкриха хлътнали, жълти зъби, които веднъж завинаги развалиха мимолетното впечатление на Джек относно неговата красота.
Вълк изпищя и се задърпа в изтръпналите от болка ръце на момчето. Беше се втренчил в Морган, очите му пламтяха в оранжево, щяха да изхвръкнат от омраза и страх.
— Ти, дявол такъв! — закрещя Вълк. — Ти, дявол проклет! Сестра ми! Моята сестра! Вълк! Вълк! Ти, дявол такъв!
Джек издърпа бутилката от жакета си. В нея така и така беше останала една-единствена глътчица. Той не можеше да задържи Вълк само с една ръка, щеше да го изпусне, а Вълк май не бе в състояние да се крепи сам. Няма значение. И без това не би могъл да го вземе в другия свят… или би могъл?
— Ти, дявол такъв! — Вълк крещеше плачливо, а мокрото му лице се триеше в ръката на Джек. Водата издуваше гърба на гащеризона му.
Мирис на горяща трева и горящи животни.
Гръмотевица. Припламване.
Този път огнената река във въздуха мина толкова близо до лицето на Джек, че косъмчетата в ноздрите му се извиха опърлени.
— Да, да, вие двамата, точно вие двамата! — ревеше Морган. — Ще те науча аз теб, малко копеле, ще ти дам да разбереш трябва ли да се пречкаш на пътя ми! Ще ви изгоря и двамата! И ще ви поразя веднъж завинаги!
— Вълк, дръж се! — кресна Джек и се отказа от усилията си да задържи Вълк прав. Вместо това грабна ръката му и я стисна толкова здраво, колкото можа. — Дръж се за мен, чу ли?