КОЛИЗИЯ НА СВЕТОВЕТЕ
ГЛАВА ДВАДЕСЕТА
В ръцете на закона
1.
Към два часа същия следобед бяха се придвижили със сто и петдесет километра на запад и Джек Сойер се чувствуваше така, сякаш също бе тичал с луната — толкова лесно стана всичко.
Въпреки прекомерния си глад, Джек бавно отпиваше от водата в ръждясалото канче и чакаше спътникът му да се събуди. Вълк най-сетне се размърда, съобщи, че е готов, метна момчето на гръб и пое към Дейлвил.
Когато стигнаха, той остана да чака отвън на бордюра, като полагаше максимални усилия да изглежда незабележим, а Джек влезе в местното царство на хамбургерите. Първо се насочи към мъжката тоалетна и се съблече до кръста. Подлудяващата миризма на цвърчащото върху гриловете месо проникваше дори там и устата му се пълнеше със слюнка. Той си изми ръцете, шията, гърдите и лицето. После мушна глава под крана и изми с течен сапун и косата си. Една след друга на пода заваляха смачкани хартиени салфетки.
Най-после бе готов да се отправи към щанда. Облеченото в униформа момиче зяпна мократа му коса, докато той изреждаше поръчките си. Докато чакаше да й подадат храната през гишето, тя безочливо продължи да го разглежда.
Джек отхапа от първия хамбургер още преди да се обърне към стъклената врата. По брадичката му потече сок. Беше толкова гладен, че просто не можеше да губи време за дъвчене. Три огромни хапки и грамадният сандвич почти изчезна. Тъкмо бе отворил уста за четвърта, когато видя, че Вълк е привлякъл вниманието на сюрия деца и апетитът му секна.
Забърза навън, като безуспешно се опитваше да преглътне парчето пиле, омекналия хляб, марулята, доматите и майонезата. Хлапетата стояха на платното в полукръг около Вълк. Оглеждаха го така нахално и безсрамно, както келнерката беше оглеждала него. Вълк седеше прегърбен на бордюра и присвиваше шия като костенурка. Ушите му сякаш бяха залепнали за главата. Храната заседна в гърлото на Джек като топче за пинг-понг и когато момчето най-сетне успя да преглътне, се придвижи надолу с не повече от сантиметър.
Вълк го мерна с крайчеца на окото си и видимо си отдъхна. Висок двадесетинагодишен младеж в дънков костюм отвори вратата на овехтял червен пикап на четири-пет метра от тях, подпря се на предния капак и ги загледа усмихнат.
— На, Вълк — каза Джек възможно най-безгрижно и му подаде сандвича.
Вълк го пое, помириса го, а след това изправи глава, отхапа огромна хапка, без изобщо да развие сандвича, и задъвка методично. Децата, учудени и очаровани, пристъпиха още по-близо. Две-три се разкикотиха.
— Той какъв е? — попита едно момиченце с руси миши опашчици, стегнати с разбридана розова панделка за опаковане на подаръци. — Чудовище ли е?
Късоподстригано седем-осемгодишно момче се изстъпи пред момиченцето и заяви:
— Той е първобитен човек. Истински първобитен човек, нали? Сигурен съм, че познах!
Вълк успя да развие сандвича и го набута в устата си наведнъж. Парченца маруля се посипаха между разтворените му колене, по брадата и бузите му се размаза майонеза, останалото се превърна в кафеникава каша между огромните му зъби. Той я преглътна и започна да облизва хартията.
Джек внимателно я издърпа от ръцете му.
— Не, той просто е мой братовчед. Не е чудовище и не е първобитен човек. А вие, дечица, защо не се отдръпнете и не ни оставите сами, а? Хайде. Оставете ни на мира.
Те продължаваха да ги зяпат. Вълк заоблизва пръстите си.
— Ако не престанете да го притеснявате, като нищо ще го накарате да полудее. А полудее ли веднъж, не знам какво може да направи.
Това малко ги постресна. Късоподстриганото момче се поотдръпна първо, няколко други го последваха.
— Хайде, тръгвайте си, моля ви — каза Джек, но децата стояха като замръзнали.
Вълк изведнъж се надигна и размаха свитите си юмруци.
— Не ме гледайте така! — изрева той. — Не ме притеснявайте! Всички само ме притесняват!
Децата се разбягаха. Задъхан, със зачервено лице, Вълк стоеше и гледаше как тичат по главната улица и изчезват зад ъгъла. Когато се скриха, пъхна ръце под мишниците си и стрелна Джек с очи. Изглеждаше отчаян и смутен.
— Вълк не трябваше да вика — каза той. — Те бяха само мъници.
— Малко страх няма да им навреди — обади се някакъв глас и Джек забеляза, че младежът от червения пикап още стои облегнат на капака и им се усмихва.
— И аз не бях виждал такваз лакомия преди. Братовчеди сте, така ли?
Джек кимна, изпълнен с подозрения.
Тъмнокосият младеж с карирана риза и дънков елек спокойно пристъпи към тях.
— Вижте сега, не искам да се натрапвам или нещо такова. А най-малко искам да притеснявам когото и да било. — Замълча и разпери длани. — Наистина, момчета. Просто реших, че изглеждате като хора, които са решили да попътуват известно време.