— Добре — каза той. — Добре, добре, добре. Къде щяхме да бъдем всички ние без вас, сержант Уилямс!
— Добър ден, преподобни Гардънър! — поздрави го полицаят.
— Обикновения случай ли имаме, или ни водите двама юнаци, наистина забъркани в престъпни деяния?
— Скитници. — Ченгето подпря ръце на хълбоците си и примижа срещу Гардънър, сякаш се страхуваше, че прекалената белота може да нарани очите му. — Отказаха да съобщят истинските си имена на Феърчайлд. Този, по-едрият — каза той и размаха палец към Вълк, — изобщо не пожела да говори. Трябваше да го прасна по чутурата, за да успея да го вкарам в колата.
Гардънър трагично поклати глава.
— Защо не ги докарахте направо тук, където бързо-бързо щяха да се представят? Чудесно знаете, че след това ние щяхме да се погрижим и да уредим всички формалности. Има ли някаква причина и двамата да изглеждат така… ъ-ъ… да кажем замаяни?
— Единствено дето цапнах по-едрия по темето.
— Хмм, тъй значи. — Гардънър отстъпи назад, събра пръсти, наклони глава на една страна и внимателно заоглежда новопристигналите.
Уилямс сръчка момчетата нагоре по стъпалата. Джек и Вълк стигнаха до верандата и нерешително пристъпиха напред. Полицаят отри чело и намусен ги последва. Гардънър се усмихваше леко, но не ги изпускаше от очи, погледът му неспирно шареше от единия на другия. Нещо гадно, студено и познато скочи от очите му върху Джек, но в същата секунда преподобният отново измъкна очилата от джобчето. И въпреки че усмивката му остана лека и изтънчена, Джек се смрази от погледа му — вече го бе виждал преди.
Преподобният Гардънър смъкна очилата до върха на носа си и игриво надзърна над тях.
— Сега да видим как стои въпросът с имената. Дали бихме могли да чуем някакви имена от двамата господа?
— Аз съм Джек — каза момчето и спря. Не искаше да произнесе и дума повече, преди да се наложи. Реалността сякаш се нагъна, деформира се и изчезна за миг и то се почувствува като запратено в Териториите, но сега те излъчваха злина и заплаха; във въздуха се носеха смрадлив дим, огромни пламъци и писъците на изтезавани тела.
Някаква силна ръка го стисна за лакътя и го разтърси. И вместо дим и смрад в носа на Джек нахлу задушаващата сладникава миризма на парфюм, използуван твърде разточително. Погледът му срещна две меланхолични сиви очи.
— Джек, кажи, ти лошо момче ли си? Признай, не си ли едно много лошо момче?
— Не. Ние само пътувахме на стоп и…
— Струва ми се, че си малко твърдоглав. Ще трябва да се погрижим да ти бъде отделено специално внимание, нали така? — Ръката пусна лакътя му. Гардънър отстъпи встрани и отново прибута очилата пред очите си. — Смея ли да предположа, че имаш и фамилно име?
— Паркър — каза Джек.
— Аха. — Преподобният със замах свали очилата, завъртя се като балетист и посвети вниманието си на Вълк, без да се разбере дали вярва на Джек, или не.
— А ти, момко, си истински здравеняк, нали така? Едър и снажен. Със сигурност ще успеем да извлечем полза от силно момче като теб тук, хвала на Бога. Мога ли да те помоля да последваш примера на присъствуващия край нас господин Джек Паркър и да ни съобщиш името си?
Джек неспокойно погледна Вълк, който стоеше с наведена глава и дишаше тежко. От ъгълчето на устата му се точеха лиги. Предницата на откраднатата тениска чернееше, покрита с големи мазни петна. Той тръсна глава, но жестът му изглеждаше лишен от съдържание, сякаш просто отпъждаше някоя муха.
— Как ти е името? Твоето име. Как те наричат, питам. Бил? Пол? Арт? Сами? Не, сигурен съм, че е нещо далеч по-недвусмислено. Може би Джордж?
— Вълк.
— Аха! Наистина много мило. — Лицето на Гардънър засия. — Господин Паркър и господин Вълк. Може би ще ги придружите вътре, сержант Уилямс? Не сме ли истински щастливци, че господин Баст вече живее при нас? Защото присъствието на господин Хектор Баст, един от двамата ни управители, между другото означава, че ние вероятно ще бъдем в състояние да екипираме господин Вълк. Едно от схващанията в нашия библейски дом е, че войниците на Бога маршируват най-добре, когато маршируват в униформа. А Хек Баст е почти толкова едър, колкото приятеля ви Вълк, млади господине Джек Паркър. Така че, от гледна точка на облеклото и дисциплината, вие ще бъдете обслужени наистина прекрасно. Бих казал, че ще живеете в комфорт.