— Мисля, че не.
— Тогава ти трябва да подпишеш вместо него. — Сингър му подбутна два формуляра. — На най-горния ред написваш името с печатни букви, на най-долния се подписваш. Там, където са хиксовете. — Облегна се на стола, вдигна молива до устните си и красноречиво загриза края му. Джек предположи, че подражава на преподобния Сънлайт Гардънър.
Написа с печатни букви Джек Паркър и драсна нещо подобно най-отдолу върху листа. Филип Джек Вълк. Още една драскулка, още по-несходна с нормалния му почерк.
— Сега вие сте подопечни на щата Индиана и ще бъдете такива през следващите тридесет дни, освен ако не решите да останете по-дълго. — Сингър придърпа формулярите към себе си. — Ще бъдете…
— Да решим ли? — възкликна Джек. — Какво по-точно имате предвид?
Лека червенина изби по бузите на Сингър. Той отметна глава на една страна и сякаш се усмихна.
— Предполагам, не ви е известно, че повече от шестдесет процента от нашите повереници са тук доброволно, така че е напълно възможно и вие да решите да останете.
Джек се постара да не промени изражението си. Устата на Сингър се сгърчи яростно, сякаш го бяха закачили на въдичарска кукичка.
— Попаднахте на едно чудесно място и чуя ли ви да се оплаквате, ще ви спукам гьона! Сигурен съм, че това е най-доброто място, на което някога сте били. Ще ви кажа още нещо: нямате избор. Трябва да уважавате дома „Слънчева светлина“. Разбрахте ли?
Джек кимна.
— А той? И той ли разбра?
Джек погледна към Вълк, който бавно примигваше и дишаше през уста.
— Мисля, че да.
— Добре. Двамата ще бъдете съквартиранти. Денят започва в пет сутринта с църковна служба в параклиса. Следва работа на полето до седем, после закуска в трапезарията. Обратно на полето до пладне, когато обядваме и четем Библията, и понеже всеки взема участие, най-добре ще бъде отсега да помислите какво ще прочетете. И без пасажи за секс и разврат от Песен на песните, освен ако не искате да разберете какво означава дисциплина. Следобед отново работа. — Сингър замълча и остро погледна Джек. — И не си мисли, че ще работиш за нищо в „Слънчева светлина“. Част от нашето споразумение с щата е всеки да получава надница за работата си при нас, от която се приспадат разноските за престоя му тук — дрехи, храна, електричество, отопление и други такива. Пишат ви се по петдесет цента на час. Това означава, че печелите по пет долара на ден за часовете, дет изработвате, което прави тридесет долара на седмица. Неделите се прекарват в параклиса на дома, с изключение на часа, когато Сънлайт Гардънър проповядва Евангелието.
По бузите на Сингър отново изби червенина и Джек просто се почувствува длъжен да кимне в знак, че е разбрал.
— Ако работите добре и ако можете да говорите като човешки същества, което не се удава на повечето питомци, има вероятност да ви зачислят в ППРН — Представителен персонал за работа навън. Имаме два отряда ППРН. Единият работи по улиците и продава листовки с химни, цветя и брошури на преподобния Гардънър, а другият — на летището. Във всеки случай имаме на разположение тридесет дни, за да ви превъзпитаме и да накараме две отрепки да разберат колко мръсен, порочен и нечист е бил животът им, преди да дойдат тук. Както обикновено започваме незабавно.
Сингър се изправи и внимателно опря върховете на пръстите си върху плота на бюрото. Лицето му пламенееше като есенно листо.
— Изпразнете си джобовете! Веднага.
— Тук и веднага — промърмори Вълк.
— Обърнете ги! — кресна Сингър. — Искам да видя какво носите!
Баст пристъпи към Вълк. Преподобният Гардънър, вече изпратил Франки Уилямс до колата му, напористо се понесе към Джек.
— Стигнахме до извода, че личните вещи твърде много напомнят на нашите момчета за миналото им — измърка той в ухото му. — И открихме ефикасен начин за премахване на деструктивното им въздействие.
— Изпразнете джобовете си! — излая Сингър почти разярен. Джек извади от джоба си част от вещите, попаднали там по различен повод и в различни периоди на скитничеството му: червената носна кърпа, която му даде жената на Елбърт Паламаунтън, когато го видя да изтрива носа си в ръкава, два кибрита, няколкото останали му банкноти и монети — общо шест долара и четиридесет и два цента, и ключа за стая 407 на хотел „Алхамбра“. Трите неща, които възнамеряваше да запази, остави в джоба си.
— Предполагам, че искате да проверите и раницата ми — каза той.
— Пращиш от мозък, жалък пръдльо такъв — присмя му се Сингър и надуто продължи: — Разбира се, че искаме да видим смрадливата ти раница, но първо ще видим какво се опитваш да скриеш. Веднага го давай тук!