Джек неохотно извади от джоба си перцето за китара, стъкленото топче за игра, розово в средата, и големия сребърен долар и ги сложи върху носната кърпа.
— Те са ми за късмет.
Сингър грабна перцето и възкликна:
— Какво е това бе? За какво служи, имам предвид?
— Перо за китара.
— Аха, как ли пък не! — Сингър го повъртя из пръстите си и накрая го помириса. Ако го беше захапал, Джек щеше да го цапне в лицето. — Перо за китара, казваш? И искаш да ти повярвам, така ли?
— Даде ми го един приятел — каза Джек и изведнъж се почувствува самотен и захвърлен на произвола на съдбата като никога. Спомни си как Снежко седеше пред халите и го гледаше с очите на Спийди и как той всъщност не разбра дали негърът наистина е Спийди Паркър, чието име току-що бе приел за свое.
— Обзалагам се, че го е свил — отсече Сингър и пусна перцето върху кърпата до монетата и стъкленото топче. — Сега раницата.
Джек я свали от гърба си и му я подаде. Няколко минути Сингър рови вътре с нарастващо отвращение и недоволство. Отвращението се дължеше на състоянието на някои от дрехите вътре, недоволството — на неохотата на раницата да роди каквито и да било наркотици.
„Спийди, къде ли си сега?“
— Не носи — оплака се Сингър. — Мислите ли, че трябва да го съблечем гол за основно претърсване?
Гардънър поклати глава.
— Нека видим какво можем да научим за господин Вълк.
Сингър примирено въздъхна, а Баст почти блъсна Вълк с рамо.
— Той не носи нищо в джобовете си — каза Джек.
— Искам да ги видя празни! Празни! — кресна Сингър.
Вълк забоде брадичка в гърдите си и затвори очи.
— Нямаш нищо в джобовете си, нали? — попита го Джек.
Вълк кимна веднъж. Много бавно.
— Той носи! Едрото чучело носи! — радостно изграчи Сингър. — Хей ти, голям тъп идиот, я побързай! Слагай наркотиците на масата. — Плесна с ръце два пъти. — О, гледай ти! Уилямс въобще не ги е претърсвал! Нито пък Феърчайлд! Просто невероятно! Как може да са такива тъпоумници!
Баст завря лицето си във Вълк и изръмжа:
— Ако веднага не си изпразниш джобовете на масата, жив ще те одера!
— Хайде, Вълк, направи го — кротко каза Джек.
Вълк изстена. После извади от джоба на гащеризона свитата си дясна ръка. Наведе се над бюрото, протегна я и разтвори пръсти. Три кибритени клечки и две малки, полирани от водата речни камъчета — разноцветни и набраздени — тупнаха върху кожата. Отвори лявата си ръка и две още по-красиви камъчета се търкулнаха до първите.
— Хапчета! — извика Сингър и ги грабна.
— Ти си идиот бе, Съни — каза Гардънър.
Стълбището към горния етаж бе постлано с опърпан килим, по който тук-там все още личаха избелели рози. Нагиздени и докарани бяха само приемните помещения на първия етаж. Останалата част от дома изглеждаше овехтяла, занемарена и зле поддържана. Щом се заизкачваха по стъпалата, Сингър изви глава към Джек и тихо и злобно занарежда:
— Заради вас се държах като истински шушумига, но ви обещавам, че ще съжалявате. Тук никой, никой не може да прави Съни Сингър на глупак. На практика аз управлявам дома, идиоти такива! Какво доживях, Господи! — Той наведе пламналото си, тясно лице към Джек. — Голям номер ми сви ти с това чучело и шибаните му камъчета. Дълго време ще мине, преди да изкупиш вината си!
— Изобщо не знаех, че носи нещо в джобовете си — каза Джек. Сингър изведнъж спря, присви очи и цялото му лице сякаш се стегна. Джек разбра какво ще му се случи секунда преди бузата му да изтръпне, пламнала от силния удар.
— Джек? — прошепна Вълк.
— Добре съм — отвърна момчето.
— Засегне ли ме някой, връщам му го два пъти по-лошо. А ако това стане пред преподобния Гардънър, отмъщението ми е четири пъти по-болезнено, ако разбираш какво имам предвид.
— Дааа — въздъхна Джек. — Мисля, че разбирам. Само че не бяхме ли тръгнали за дрехи?
Сингър се врътна и продължи нагоре. Джек остана неподвижен за миг, втренчил поглед в тесните му рамене. „Ти също — помисли си той. — Ти и Озмънд. Някой ден!“ После го последва, а Вълк се затътри отзад.
Влязоха в огромно помещение, претъпкано с какви ли не кутии и кашони. Сингър нервничеше до вратата, докато едно високо момче с безстрастно лице и движения на сомнамбул претърсваше полиците, за да им открие подходящи дрехи.
— Не забравяй обувките. Не му ли подсигуриш униформени обувки, като нищо ще размахваш лопатата цял ден — обади се Сингър от прага. Не погледна към момчето напълно умишлено — та как иначе щеше да подчертае обзелото го отегчение и досадата си. Джек реши, че отново подражава на Сънлайт Гардънър.