— Вече съм те срещал някъде. — „Изповядай се!“, заповядваха очите му.
И Джек почувствува странен подтик да направи точно това.
„О, да, вярно е, че се познаваме. Веднъж ти до кръв нашиба гърба ми с камшик.“
— Не — каза момчето.
— Напротив — възрази Гардънър. — О, сигурен съм, че сме се срещали и преди. Може би в Калифорния? Или в Мейн? Или в Оклахома? Къде?
„Изповядай се!“
— Не ви познавам.
Гардънър изхихика. Джек изведнъж разбра, че във въображението си мъжът срещу него подскача и танцува и размахва волския камшик.
— Така е отвърнал и Петър, когато са го помолили да разпознае Исус Христос — каза той. — Само че Петър е излъгал. Както и ти. В Тексас ли, Джек? Или в Ел Пасо? Или в Йерусалим в някой предишен живот? На самата Голгота, може би?
— Казах ви, че…
— Да, да. Знам, че току-що се запознахме. — Ново изхихикване.
Джек видя, че Вълк се е отдръпнал толкова, колкото му позволяваше рамката на вратата, и се сети, че се мъчи да се отърве от задушливата миризма от парфюма на Гардънър, под която се надигаше друга, още по-ужасна — миризмата на лудост.
— Никога не забравям лица, Джек. Никога не забравям лица или места. Ще си спомня къде сме се срещали.
Очите му се стрелнаха от Джек към Вълк, който простена и се отдръпна, и отново се заковаха върху момчето.
— Наслади се на вечерята си, Джек! — подсмихна се той. — Наслади се на вечерята си, Вълк. Истинският ви живот в нашия дом започва от утре.
Почти стигнал до стълбите, той се обърна и отново ги погледна.
— Никога не забравям места и лица, Джек. Ще си спомня.
„Господи, дано не бъде скоро! — помисли си момчето. — Поне не преди да съм стигнал на две хиляди километра от проклетия ти зат…“
Нещо тежко го халоса. Джек политна и се опита да запази равновесие, неистово размахал ръце. Главата му се удари в цимента и пред очите му затанцуваха звезди.
Когато успя да седне, видя срещу себе си ухилените физиономии на Сингър и Баст. Зад тях полюляваше корем Кейси. Вълк гледаше към Сингър и Баст и напрегнатата му стойка изплаши момчето.
— Вълк, не! — остро каза то.
Вълк се отпусна.
— Що го слушаш, тъпчо? Давай да те видим — рече Хек Баст и се захили предизвикателно. — Давай, опитай с мен, ако толкоз искаш. Винаги съм харесвал разгрявката преди вечеря.
Сингър погледна към Вълк.
— Остави тъпчото на мира, Хек, той е само тялото. — Кимна към Джек. — Главата е там. Там е главата, която трябва да променим. — Той приклекна с ръце на коленете и впери поглед в момчето на пода като възрастен чичо, който се навежда, за да размени една-две мили думи с някой малчуган. — И ние ще я променим, господин Джек Паркър. Можете да бъдете сигурен в това.
— Я се разкарай, копеле гадно! — отчаяно каза Джек.
Сингър почервеня и отскочи като ударен. Баст изрева и пристъпи напред, но Сингър го дръпна за ръката.
— Не сега, Хек. Има време.
Джек се изправи.
— Струва ми се, че си търсите белята, като се захващате с мен — спокойно рече той и въпреки че Хек Баст само почервеня, Съни Сингър го погледна почти изплашен. За миг от лицето на Джек Сойер лъхна нещо силно и властно, предупреждаващо и запрещаващо, нещо, което го нямаше там преди два месеца, когато едно много по-малко момче остави зад гърба си малкото крайбрежно градче Аркадия Бийч и пое на запад.
4.
Джек добродушно си помисли, че чичо Томи сигурно би описал вечерята като банкет на Американското сдружение на земеделците. Насядалите около дълги маси момчета бяха обслужвани от четирима от другарите си, облекли чисти бели престилки.
След още една молитва храната бе поднесена както си му е редът. Огромни стъклени купи, пълни със запечен боб, бяха поставени в двата края на четирите маси заедно с изпускащи пара подноси с кренвирши, супници с парчета ананас от консерва и много картонени кутии с мляко.
Вълк, навел глава, съсредоточено се хранеше. В едната си ръка непрекъснато държеше парче хляб, с което хем си помагаше, хем си отопваше чинията. Джек видя как приятелят му за секунди лакомо излапва пет кренвирша и три порции боб и се зачуди дали през нощта в малкото помещение със затворени прозорци няма да му трябва противогаз (не че имаше вероятност някой да му даде). Загрижено проследи появата на четвърта порция боб в чинията на Вълк и последната му надежда окончателно издъхна.
Като приключиха с вечерята, момчетата станаха, почистиха масите, строиха се в редица и понесоха мръсните съдове към кухнята. Докато вървеше с чиниите си и двете празни кутии от мляко, на Джек изведнъж му хрумна нещо.