Това място не беше нито затвор, нито изправителен дом. Вероятно го водеха интернат, пансион или нещо такова и законът сигурно изискваше инспекторите на щата да го наблюдават. А кухнята сто на сто е мястото, където окото на щата Индиана ще надниква най-често. Решетките на горните прозорци могат да бъдат обяснени някак си. Но решетки на кухненските прозорци? Те биха предизвикали твърде много въпроси.
Кухнята би могла да се окаже добър изходен пункт при евентуален опит за бягство, така че Джек внимателно я огледа.
Помещението много приличаше на кухнята на ресторанта на самообслужване в училището му в Калифорния. Подът и стените бяха облицовани с плочки, големите мивки и плотове бяха от алпака. Долапите по размер приличаха на каси за бране на зеленчуци. До едната стена стърчеше машина за миене на съдове с транспортна лента, от най-допотопните модели. Три от момчетата вече обслужваха тази престаряла антика под надзора на облечен с дрехи на готвач мъж — слабичък, блед и с дребно, като на плъх, лице. От устата му стърчеше цигара без филтър и съзнанието на Джек го възприе като възможен потенциален съюзник. Момчето силно се съмняваше, че Сънлайт Гардънър би разрешил на някой от своите хора да пуши.
На стената се мъдреше сложено в рамка удостоверение, че въпросната обществена кухня отговаря на стандартите, утвърдени от щата Индиана и правителството на Съединените щати.
И зад матираните стъкла на прозорците наистина нямаше решетки!
Слабичкият човек погледна Джек, отлепи цигарата от долната си устна и я хвърли в една от мивките.
— Значи ти си една от новите рибки. Е, скоро няма да бъдете нови. Рибата остарява доста бързо тук, нали, Съни? — заяви дребният човек и нагло се ухили. Беше повече от очевидно, че Съни Сингър не знае как да се справя с подобни усмивки, понеже се размърда объркан и притеснен и изведнъж отново заприлича на най-обикновено хлапе.
— Знаеш, че не бива да разговаряш с момчетата, Рудолф — измънка той.
— А ти знаеш, че си една мижитурка, дет може само да свива задник и да си наляга парцалите, когато не продава фасони, нали, любезни? — лениво изрече Рудолф и пренебрежително присви очи. — Известно ти е това, нали?
Сингър го погледна. Устните му се разтрепериха, разкривиха се, накрая плътно се стиснаха. После той рязко се обърна и яростно изрева:
— Вечерна служба! Хайде, тръгвайте! По-бързо почиствайте проклетите маси! Трябва да слизаме. Стига сте се мотали, закъсняваме за вечерната служба!
5.
Момчетата тръгнаха под строй надолу по тясното стълбище, осветено от няколко голи крушки. Стените бяха влажни и мухлясали и Джек не хареса начина, по който Вълк въртеше очи.
Параклисът в мазето се оказа истинска изненада. Значителна част от пространството, което не беше малко, бе превърната в просторен, модерен параклис. Тук долу въздухът си го биваше — нито твърде топъл, нито твърде студен, и много свеж. Джек чу бръмченето на климатична инсталация някъде съвсем наблизо. Имаше пет реда пейки, разделени по средата от пътека, която водеше към подиум с аналой. Върху завесата от пурпурно кадифе в дъното на подиума висеше прост дървен кръст.
Някъде свиреше орган.
Момчетата тихо заеха местата си по пейките. Микрофонът, закрепен върху аналоя, завършваше с голям заглушител, какъвто обикновено използуват професионалистите. Джек знаеше, че се слагат, за да се избегнат пукането и пращенето, защото безброй пъти беше придружавал майка си в различни звукозаписни студиа, където търпеливо седеше отстрани и четеше книга или си пишеше домашните, докато тя правеше дублажи за телевизията или затъваше в дебрите на неясни диалози. Наличието на подобно нещо в параклиса на религиозен дом-пансион за своенравни момчета му се стори твърде странно. От двете страни на аналоя бяха поставени камери — едната, за да хваща десния профил на Сънлайт Гардънър, а другата — левия. Тази вечер нито една от тях не беше включена. Тежки пурпурни драперии покриваха дясната стена изцяло, а лявата отчасти — точно в средата й бе оставен голям стъклен правоъгълник, който даде възможност на Джек да види, че Кейси се е навел над огромен пулт, а досами дясната му ръка чака включен магнетофон. След миг Кейси взе от пулта чифт слушалки и ги намести върху ушите си.
Джек погледна нагоре и забеляза, че обикновените дървени арки се редуват с ленти от звуконепроницаем материал. Мястото изглеждаше като параклис, но всъщност представляваше едно добре обзаведено радио-телевизионно студио и момчето внезапно се сети за Джими Суагърт, Рекс Хъмбард и Джек Ван Имп.