„Хора, просто допрете ръка до телевизорите си и ще бъдете излекувани!!!“
Изведнъж му се прииска гръмогласно да се изсмее.
Малката врата вляво от подиума се отвори и Сънлайт Гардънър, облечен в бяло от главата до петите, се насочи към аналоя. Джек забеляза как лицата на повечето момчета променят изражението си и стигат от екзалтация до открито обожание и отново трябваше да положи усилия да не изцвили от смях. Движещата се фигура в бяло му напомни за поредица телевизионни реклами, които бе гледал като много малък, и си помисли, че Сънлайт Гардънър прилича на един от образите в нея.
Вълк се наклони към него и дрезгаво прошепна:
— Какво става, Джек? Миришеш така, сякаш нещо наистина е смешно?
Джек толкова силно изпръхтя в шепите си, че пръстите му станаха само слюнка.
Сънлайт Гардънър с цветущо от здраве лице прелисти страниците на огромната Библия върху аналоя, очевидно потънал в най-дълбок размисъл. Джек мерна смръщеното лице на Хек Баст, изобразило изпепелен земен пейзаж, зърна тясната, разяждана от подозрения физиономия на Съни Сингър и бързо-бързо изтрезня.
Кейси се беше изправил в стъклената кабина и внимателно наблюдаваше Гардънър. И когато той вдигна прекрасното си лице от Библията и отправи замечтания си, замъглен и напълно безумен поглед към своето паство, Кейси включи някакво копче. Ролките на големия магнетофон започнаха да се въртят.
6.
— Не се измъчвай заради злодеи — започна Сънлайт Гардънър с нисък, напевен и сериозен глас.
— И не завиждай на подлеците, защото скоро ще бъдат окосени като трева и като жалък плевел ще изсъхнат. Вярвай в Бога и прави добро, за да се поселиш в Териториите…
(Джек Сойер усети как сърцето подскочи в гърдите му)
… където ще бъдеш вечно сит. Уповавай се на Бога и той ще изпълни и най-съкровените ти желания. Живей според повелите на Бога, вярвай в Него и му се посвети изцяло, и той ще се погрижи молитвите ти да се сбъднат. Въздържай се от ярост и се пази от гняв, и не се изкушавай от злото, защото злодеите ще бъдат лишени от Божието благоволение, а тези, които Му служат, ще наследят Неговите Територии.
Сънлайт Гардънър затвори Библията и каза:
— Нека Бог добави своята благословия към ползата от четенето на светите Му слова.
Сведе поглед и дълго, дълго време наблюдава ръцете си. В стъклената кабина на Кейси ролките на магнетофона продължаваха да се въртят. После Гардънър отново вдигна очи и Джек изведнъж си представи как той крещи: „Бира! Не кралската марка, нали! Не възнамеряваш да ми кажеш, че си обърнал цяла каруца Кралска бира, ти скапан, сбръчкан пенис! Не смяташ да ми кажеш това, нааалллиииии!“
Сънлайт Гардънър съсредоточено и сериозно оглеждаше младото си момчешко паство. Лицата срещу него му отвръщаха с взаимност (кръгли лица, мършави лица, лица със синини, лица, червени от младежките пъпки, потайни лица и лица — открити, млади и прекрасни).
— Какво означава това, момчета? Разбрахте ли псалм тридесет и седми? Разбрахте ли тази прекрасна, прекрасна песен?
„Не много — отговаряха лицата им: потайни и открити, ясни и приветливи, сипаничави и пъпчиви. — Не много, учили сме само до пети клас, били сме скитници, били сме пройдохи, загазвали сме… затова ми кажи… обясни ми… обясни ми…“
Изведнъж Гардънър изкрещя в микрофона:
— Това означава: Не се притеснявайте!
Вълк подскочи и тихо изстена.
— Сега знаете какво означава, нали? Добре ли чухте, момчета?
— Йеее! — извика някой зад Джек.
— О-йеее! — сияещ отвърна Сънлайт Гардънър. — Не се притеснявайте! Потенето се забранява! Това са добри думи, нали, момчета? Това са един вид мнооого доооообри думи, о-йеее!
— Йеее!… Йеее!
— Този псалм казва, че вие не бива да се тревожите заради злодеите! Никакви притеснения, никакво потене! О-йеее! Казва, че не трябва да се измъчвате заради сеещите грях и пороци! Потенето се забранява! Този псалм казва, че ако вървите към Бога и говорите с Бога, ще има само прохлада! Разбирате ли това, момчета? Разбирате ли го с душите си?
— Йеее!
— Алилуя! — изкрещя Хек Баст, божествено ухилен.
— Амин! — отвърна едно момче, очите му изглеждаха огромни зад стъклата на очилата.
Сънлайт Гардънър откачи микрофона с тренирана лекота и бързо започна да се движи напред-назад със ситни, нервни стъпчици. От време на време правеше подскок и полуобръщане с чистите си бели кожени обувки; за миг беше Дизи Гилеспи, в следващия — Джери Ли Луис, после Стен Кентън или Джийн Винсънт, чрез танц трескаво доказваше вдъхновението си от съществуването на Бога.