Шумно, почти гневно съгласие.
— Те не намериха дори едного, завързан за греда в хамбара, нали? Не намериха момчета в усмирителни ризи, както са им разправяли проклетите чакали от Градската комисия по образованието, нали така? Нито намериха момчета с изтръгнати нокти или обръснати до голо глави, или нещо подобно! Можаха да намерят единствено няколко момчета, които се бяха оплакали, че ги били, и наистина ги бяха били, о-йеее, били ги бяха и аз лично ще дам показания по въпроса пред престола на всемогъщия Бог с ръце, допрени до детектора на лъжата, понеже е казано, че пръчката е от рая, и ако вярвате в това, момчета, вие ще ми отвърнете с алилуя!
— Алилуя!
— Даже онези от Щатската комисия по образованието, колкото и да им се искаше да се отърват от мен и да освободят поле за действие на дявола, даже те трябваше да признаят, че що се отнася до боя, Божият закон и законът на щата Индиана не се различават особено, понеже жали ли човек пръчката, ще разглези детето! Тук намериха щастливи момчета! Тук намериха здрави момчета! Тук намериха момчета, които искат да вървят към Бога и да говорят с Бога! Извикайте: „алилуя“?
Те извикаха.
— Извикайте: „о-йеее“?
Те извикаха и това.
Сънлайт Гардънър се върна при аналоя.
— Бог закриля тези, които Го обичат и няма да позволи тълпа радикални хуманисти, които пушат наркотици и обичат комунистите, да отнеме от изморените, объркани момчета тяхното място за почивка. — Пое си дъх и продължи: — Имаше няколко момчета, които издрънкаха куп опашати лъжи на тъй наречените „новинари“. И аз чух тези лъжи да звучат в телевизионното им предаване и въпреки че момчетата, хвърлили кал върху нас, бяха твърде страхливи, за да покажат собствените си лица на екрана, аз познах… о-йеее… наистина познах гласовете им. Понеже когато човек храни едно момче, когато нежно държи главата му до гърдите си нощем, докато то плаче за своята майчица, той наистина познава гласа му. Сега тези момчета не са между нас. Бог може би ще им прости, надявам се да го направи, о-йеее, но Сънлайт Гардънър е само човек.
Той наведе глава, за да покаже колко срамно признание е изрекъл. Но когато отново я вдигна, очите му продължаваха да горят и да искрят от ярост.
— Сънлайт Гардънър не можа да им прости. Сънлайт Гардънър ги изгони пак да се скитат немили-недраги, изпрати ги навън в Териториите, където никога няма да бъдат сити, където дори дърветата може да ги изядат, както и разхождащите се нощем зверове.
Ужасена тишина. Даже Кейси зад стъклената преграда изглеждаше блед и потресен.
— В Библията се казва, че Бог изпратил Каин на изток от Рая, в страната Нод. Да бъдеш изгонен на пътя прилича на това, момчетата ми. Тук вие имате сигурно убежище. — Огледа ги. — Но ако отстъпите и се поддадете… ако лъжете… тогава горко ви! Защото адът чака отстъпниците, точно както чака онези, които се гмурват в него нарочно. Помнете, момчета!
— Помним.
— Нека се помолим.
ГЛАВА ДВАДЕСЕТ И ТРЕТА
Фърд Джанклоу
1.
След по-малко от седмица Джек вече знаеше, че единственият път за бягство от дома „Слънчева светлина“ минава през Териториите. Беше готов да опита, но изведнъж откри, че би направил почти всичко, би поел всякакви рискове, само и само да може да избегне пренасянето от самия дом. Не че имаше някакви конкретни доводи, но неговият вътрешен глас непрестанно му нашепваше, че това, което е лошо тук, там отвъд ще бъде още по-лошо. Това място сигурно беше лошо във всички светове… също както гнилото в ябълката се простира от кората до сърцевината. Във всеки случай домът „Слънчева светлина“ бе достатъчно ужасен и той не изпитваше необходимост да проверява на какво прилича съответствуващото му място в Териториите, освен ако не се наложи.
Но може би все пак съществуваше някакъв начин.
Вълк, Джек и останалите момчета, които не бяха между малкото късметлии, попаднали в ППРН, прекарваха дните си на Далечното поле, както го наричаха старите пушки. То се намираше на два-три километра надолу по пътя, в покрайнините на собствеността на Гардънър, и там момчетата вадеха камъни. По това време на годината не можеше да се върши друга полска работа. Последната реколта бе ожъната в средата на октомври, но както Сънлайт Гардънър не пропускаше да изтъкне по време на сутрешната молитва, сезонът на камъните продължава през цялата година.