— Ставаш много популярен, Джек — засмя се Фърд, — и да ти кажа, все ми се струва, че дори дебелият Хек Баст би ти го духал, ако го помолиш.
— Стига си разправял врели-некипели. Аз по-скоро…
Изведнъж Фърд заряза камъка, с който се занимаваше, и се изправи. Огледа се бързо, видя, че никой от белите пуловери не го следи, и рече:
— А сега, скъпи мой, аз наистина трябва да тръгвам, понеже купонът тук се оказа дяволски тъп.
Прати въздушна целувка на Джек и изумително сияйна усмивка озари тясното му, бледо лице. След миг вече летеше с пълна скорост, тичаше към каменната стена в края на Далечното поле с големи като на щъркел крачки.
Фърд наистина бе успял да издебне разсеяността на охраната поне в известна степен. Педърсън говореше за момичета с Уоруик и Пибоди, момче с конска физиономия, което работеше в един от външните отряди, но беше сменено за известно време. Хек Баст бе удостоен с висшето удоволствие да придружи Сънлайт Гардънър до Мънси по някаква работа. Фърд спечели добра преднина, преди да прозвучи изумен крясък:
— Хей! Хей! Някой го връзва!
Джек забеляза, че Фърд ускорява темпото, и въпреки че виждаше в изпълнение своя собствен план, развълнувано и от сърце, страстно му пожела успех. „Давай! Давай, ти саркастичен кучи сине! Давай, в името на Язон!“
— Това е Фърд Джанклоу — изкудкудяка Дони Киган и цвилещият му смях огласи полето.
3.
Момчетата се събраха в салона както обикновено, но изповедта бе отменена. Анди Уоруик влезе, с измрънкване съобщи за анулирането й, каза им да се позабавляват с другарите си, докато дойде време за вечеря, и излезе.
Джек си помисли, че Уоруик изглежда изплашен, независимо от обичайната си надутост.
Фърд Джанклоу го нямаше.
После се огледа и с мрачен хумор си каза, че ако това е „забавляване с другарите“, хич не би искал да види какво ли би станало, ако Уоруик им бе препоръчал да „покротуват“. Момчетата седяха в просторния салон (тридесет и девет момчета на възраст от девет до седемнадесет) и разглеждаха ръцете си, чоплеха си струпеите, гризяха си ноктите. Всички изглеждаха еднакво — като наркомани, на които е отнета дозата. Искаше им се да слушат изповеди, нещо повече, копнееха самите те да се изповядат.
Никой не спомена Фърд Джанклоу, сякаш момчето с порцеланово бледите ръце, което презрително се хилеше на проповедите на Сънлайт Гардънър, никога не бе съществувало.
Джек откри, че едва се удържа да не се разкрещи, но успя да остане кротко на мястото си и започна да мисли усилено като никога досега. „Той не е тук, понеже са го убили. Те всички са луди. И защо разправят, че лудостта не прихващала! Ами че човек само като си спомни за онова смахнато място в Южна Америка и как проповедникът със слънчевите очила им наредил да изпият моравата отрова, а те сякаш само това чакали, казали по едно «да, шефе» и я гаврътнали.“
Джек огледа тъжните, изпити, мрачни и изморени лица и си представи как биха светнали, как биха се въодушевили, ако в салона влезе Сънлайт Гардънър, ако влезе точно тук и сега.
„Те също биха го направили, ако той ги помоли. Заради него биха изпили всяка възможна гадост, а после биха хванали мен и Вълк, за да я налеят и в нашите гърла. Прав беше Фърд, те наистина виждат нещо в лицето ми или върху него, нещо, което се е появило там в Териториите, и може би наистина ме обичат мъничко… предполагам, че точно това привлече дори Хек Баст, а той е такава гад, която не може да обича нещо или някого. Да, те наистина ме обичат мъничко… но него обичат много повече и за него биха направили всичко. Те са напълно побъркани.“
И Фърд би могъл да му каже това и докато седеше в салона, Джек предположи, че той наистина му го бе казал преди време.
Беше му разказал, че е изпратен в дома „Слънчева светлина“ от собствените си родители, разкаяли се грешници, които падали на колене във всекидневната си в мига, в който някой започвал да казва молитва по телевизията. Никой от двамата не разбирал Фърд, омесен от съвсем различно тесто. Смятали, че той сигурно е син на дявола, с когото комунистите и радикалните хуманисти са подменили собственото им дете. Когато избягал за четвърти път, бил уловен не от някой друг, а от самия Франки Уилямс, и доведен в дома „Слънчева светлина“. Та тогава пристигнали и родителите му и от пръв поглед се влюбили в Сънлайт Гардънър. Тук всички проблеми, причинени им от техния умен, но непокорен и упорит син, щели да бъдат разрешени. Сънлайт Гардънър щял да го научи да почита Бога. Сънлайт Гардънър щял да му отвори очите и да му покаже колко порочен е бил досегашният му живот. Сънлайт Гардънър щял да снеме отговорността от плещите им и да освободи улиците на Андерсън от техния шляещ се син.