— Гледали по телевизията онова предаване за дома „Слънчева светлина“ — каза му Фърд. — И моля ти се, същия ден ми изпратиха картичка, че Бог ще накаже всички лъжци и лъжепророци вечно да врат в казана. Аз веднага им отговорих. Рудолф, дето работи в кухнята, ми направи услуга и тайно изнесе писмото. Той е много добър човек. — Фърд замълча. — Джек, знаеш ли какво е определението на Фърд Джанклоу за добър човек?
— Не.
— Този, който разрешава да бъде подкупен — цинично се засмя Фърд. — Пощенските услуги на Рудолф ми струваха два долара. Та аз им написах писмо и им казах, че ако Господ наказва лъжците по начина, описан от тях, се надявам на онзи свят Сънлайт Гардънър да успее да се сдобие с комплект азбестово бельо, понеже той сипе лъжите за това, което става тук, по-бързо, отколкото препуска кон. Писах им, че всичко в неделните новини е отговаряло на истината — слуховете за усмирителните ризи и за сандъка в задния двор — всичко е точно така. О, естествено репортерите не успяха да го докажат. Гардънър е побъркан, Джек,но това не му пречи да е умен. И ако някога сгрешиш, той няма да пропусне случая да ти го върне с лихвите, като нарани теб и Фил, Безстрашното Вълче.
— Хората от „Съндей Рипорт“ винаги ги е бивало да извадят нечии кирливи ризи наяве. Поне така твърди майка ми — каза Джек.
— О, Гардънър наистина беше уплашен. Просто не бе на себе си от страх. Гледал ли си Хъмфри Богарт в "Бунтът на „Кейн“? Цялата седмица преди те да пристигнат, той приличаше на нещо подобно. Когато най-после дойдоха, по-благ и разумен от него нямаше, ама да го бе видял предишната седмица — същински дявол. И помен не бе останал от мистър Хладнокръвие, чак лайното му се беше смръзнало от страх. Точно тогава блъсна Бени Удръф надолу по стълбите от третия етаж, понеже го хванал да разглежда един от комиксите „Супермен“. Бени три часа беше в безсъзнание и изобщо не можа да се оправи след това… Знаеше, че ще идват. По същия начин винаги успяваше да научи предварително кога инспекторите на щата възнамеряват да направят внезапна проверка, за да скрие усмирителните ризи на тавана и да ги накара да повярват, че сандъкът се използува за сушене на сено. — Отново се засмя наранено и цинично. — И да ти кажа ли какво направиха моите старци, Джек? Изпратиха на Сънлайт Гардънър ксерокопие от писмото ми до тях. „За мое собствено добро“, както ми съобщи моят мурук в следващото си писмо до мен. И знаеш ли какво стана? Фърд го затвориха в сандъка, благодарение на собствените му любящи родители! — Отново нараненият, циничен смях. — И ще ти кажа още нещо, Джек. Той не се шегуваше по време на вечерната служба. Момчетата, които бяха говорили с хората от „Съндей Рипорт“, наистина изчезнаха, поне тези, които успя да хване.
„По начина, по който сега изчезна самият Фърд“ — помисли си Джек, докато замислено наблюдаваше Вълк, и потрепера. Ръцете му бяха ледено студени.
„Твоят приятел Фил, Безстрашното Вълче.“
Дали Вълк отново започваше да се окосмява? Толкова скоро? Едва ли. Но, разбира се, това бе неизбежно като приливите и отливите.
„А между другото, Джек, докато ти си седиш тук и се тревожиш за опасностите от седенето тук, какво става с майка ти? Как се чувствува скъпата Лили, кралицата на второкласните филми? Отслабва ли? Има ли болки? Започнала ли е най-накрая да усеща как той впива острите си, малки като на плъх зъбки и малко по малко отхапва от нея, докато ти пускаш корени в тоя смахнат затвор? И дали Морган не се приготвя да насочи светкавицата и да помогне на рака?“
Джек беше ужасен, когато чу за усмирителните ризи, и макар че бе видял сандъка — голямо и грозно нещо, което се мъдреше в задния двор на дома и приличаше на зарязан на пътя хладилник — не можеше да повярва, че Гардънър наистина затваря момчетата вътре. Фърд постепенно го беше убедил, докато събираха камъни на Далечното поле.
— Той си е заформил страхотно предприятие тук — бе му казал Фърд, — истинска фабрика за пари. Религиозното му шоу се предава редовно по всички радиостанции в Средния запад и в по-голямата част от страната по кабелната телевизия. А ние сме неговата възторжена публика. Звучим страхотно по радиото и изглеждаме страхотно по телевизията, поне когато Рой Оудърсфелт не чопли проклетата пъпка на носа си. Това е. Той има своя Кейси, своя любим радио-телевизионен продуцент, който заснема всяка сутрешна служба и записва всяка вечерна проповед. После изрязва и сглобява картината и звука и натаманява всичко така, че Сънлайт Гардънър да прилича на самия Били Греъм, а ние, момчетата, да звучим като тълпата запалянковци на „Янки Стейдиъм“ по време на седмия мач за Световната купа. И това между другото не е всичко, което прави Кейси. Той е домашният гений. Видя ли подслушвателното устройство в стаята си? Кейси е монтирал и него, и всички останали. Те са свързани с неговата апаратна, а в нея се влиза през кабинета на Гардънър. Устройствата се задвижват само когато се чуе глас, за да не се хаби напразно лента, и всичко по-пикантно той го запазва за преподобния. Чувал съм, че Кейси пъхвал някаква синя кутийка в телефона на Гардънър и той можел да си води безплатни междуградски разговори, а със сигурност знам, че се е включил в линията на кабелната, която минава наблизо. Харесва ли ти да си представяш как мистър Хладнокръвие се изпъва в креслото си и гледа един-два игрални, след като е прекарал тежък ден в продаване на Исус на масите? На мен ми харесва. Този тип е американец и в червата си, Джек, и тук в Индиана го обичат почти толкова, колкото обичат гимназиалния баскетбол.