ГЛАВА ДВАДЕСЕТ И ЧЕТВЪРТА
Джек изброява планетите
1.
Още една седмица в дома „Слънчева светлина“, хвала на Бога. Луната наддаваше на тегло.
В понеделник усмихнатият Сънлайт Гардънър прикани момчетата да наведат глави и да благодарят на Бога за промяната, настъпила в техния брат Фърдинанд Джанклоу. Широко усмихнат, преподобният им съобщи, че Фърд бил осенен от мисълта да посвети душата си на Христа, докато се възстановявал в болницата „Паркланд“. Позвънил на родителите си за тяхна сметка и им казал, че иска да работи за спечелването на нови души за правата вяра и те още със слушалка в ръка отправили благодарствена молитва и същия ден отишли да приберат сина си.
„Мъртъв и погребан в някое от мразовитите полета на Индиана… или може би отвъд в Териториите, където кракът на полицията изобщо не може да стъпи.“
Вторникът беше твърде студен и дъждовен за работа на полето. На повечето от момчетата им разрешиха да останат в стаите си и да поспят или да почетат, но за Джек и Вълк бе започнал периодът на тормоз. Под проливния дъжд Вълк мъкнеше един след друг препълнените кошове с боклук от хамбара и бараките в двора и ги изсипваше от другата страна на пътя. На Джек бе наредено да почисти тоалетните. Той предполагаше, че Уоруик и Кейси, които му възложиха въпросната работа, са си въобразявали, че са измислили наистина гадна задача. Очевидно никога не бяха виждали мъжката тоалетна на световно прочутата кръчма в Оутли.
Хектор Баст се върна в сряда. Дясната му ръка бе в гипс до лакътя, а едрото му, тлъсто лице — толкова бледо, че пъпките грееха върху него като ярки точици руж.
— Докторът казва, че сигурно никога няма да мога да я използувам отново — съобщи той. — Ти и твоят тъп приятел трябва да отговаряте за това, Паркър.
— Да не би да искаш същото да сполети и другата ти ръка, а? — изрепчи се Джек… но се уплаши. В очите на Хек видя не само желание за отмъщение, а за убийство.
— Не се страхувам от него — заяви Хек. — Съни казва, че в сандъка са изкарали почти цялата му злоба и че той би направил всичко, за да не попадне отново там. Колкото до теб…
Левият му юмрук се стрелна напред. Хек бе по-непохватен с лявата си ръка, отколкото с дясната, но Джек, потресен от побледнялото му от ярост лице, въобще не забеляза приближаващия юмрук. От силния удар устните му се разтегнаха в някаква абсурдна усмивка и се сцепиха. Той залитна към стената. Една врата се отвори и Били Адамс подаде глава.
— Затваряй вратата или и ти ще получиш една порция! — кресна Хек и Адамс, който не копнееше за доза тежки телесни повреди, побърза да изпълни нареждането.
Хек тръгна към Джек, който замаян се отблъсна от стената и вдигна юмруци. Хек спря.
— Много би ти харесало да се биеш с човек с една здрава ръка, нали? — заядливо попита той и почервеня.
На третия етаж изтрещяха стъпки и се насочиха към стълбището. Хек го погледна.
— Това е Съни. Хайде, изчезвай оттук. Скоро ще ти разкажем играта. На теб и на тъпия ти приятел, на двама ви. Преподобният Гардънър каза, че няма нищо против, освен ако не му кажеш каквото иска да знае. — Ухили се. — Направи ми една услуга, сополанко. Не му казвай!
2.
Джек си мислеше, че онези наистина са извадили нещо от Вълк в сандъка. От сблъсъка му с Хек Баст в коридора бяха минали шест часа. Звънецът за изповед щеше да издрънчи всеки момент, а Вълк продължаваше да спи тежко и непробудно на леглото под него. Навън дъждът неспирно трополеше.
И не беше злоба. Джек знаеше, че не само сандъкът бе лишил Вълк от нещо. Нито дори домът „Слънчева светлина“, а целият този свят. Вълк просто тъгуваше за дома. Бе загубил почти цялата си жизненост, усмихваше се рядко и изобщо не се смееше. Когато Уоруик на обяд му кресна да не яде с пръсти, той уплашено се сви.
„Трябва да бъде скоро, Джеки. Понеже умирам. Вълк умира.“
Хек каза, че не се страхува от Вълк и май наистина не бе останало нещо, от което да се страхува човек, сякаш смазването на ръката на Баст беше била последната проява на сила от страна на приятеля му.
Звънецът за изповед издрънча.
След изповедта, вечерята и проповедта Джек и Вълк се върнаха в стаята си, за да открият, че леглата им са подгизнали и вонят на урина. Джек се спусна към вратата, отвори я и се озова срещу Съни, Уоруик и един едър дървеняк на име Ван Зант. Тримата стояха в коридора и доволно се хилеха.
— Май сме сбъркали помещението, сополанко — рече Съни. — Помислихме го за тоалетна, щото когато и да погледнем, в него все лайна се носят.
Ван Зант едва не се пукна от смях.
Джек се втренчи в тях и на Ван Зант му замръзна усмивката.