— Какво си ни зяпнало, лайно такова? Я изчезвай, преди да сме ти счупили носа!
Джек затвори вратата, огледа се и видя, че Вълк е заспал направо с дрехите в мокрото си легло. Брадата му бе започнала отново да расте, но лицето му продължаваше да изглежда бледо, а опънатата му кожа лъщеше. Това беше лице на инвалид.
„Остави го на мира — изтощен си помисли Джек. — Нека спи, щом е толкова изморен.“
„Не. Ти няма да го оставиш да спи в това гадно, вонящо легло. Няма да го оставиш!“
Приближи се до Вълк, разтърси го и полусъбуден го свлече от мокрия, вонящ дюшек и му помогна да си свали дрехите. Тази нощ спаха сгушени един до друг на пода.
В четири сутринта вратата се отвори и Съни и Хек се намъкнаха вътре. Издърпаха Джек и почти го понесоха към кабинета на Сънлайт Гардънър в сутерена.
Гардънър седеше с крака върху бюрото. Бе напълно облечен въпреки ранния час. На картината зад него Исус вървеше по морето на Галилея, апостолите смаяно го зяпаха. Вдясно голям стъклен прозорец гледаше към тъмното студио, където Кейси сътворяваше чудеса с идиотските си познания. На колана на Гардънър бе окачена тежка верига с ключове. Самите ключове, доста внушителна връзка, лежаха на дланта му и той си играеше с тях, докато говореше.
— Ти нито веднъж не се изповяда, откакто дойде при нас, Джек — с мек укор в гласа каза Сънлайт Гардънър. — Изповедта е полезна за душата. Без изповед не можем да бъдем спасени. О, нямам предвид идолопоклонническата, полуезическа изповед на католиците. Говоря за изповедта пред твоите братя и Спасителя.
— Нека си остане между мен и Спасителя, ако нямате нищо против — спокойно отвърна Джек и въпреки страха и объркването си не можа да не се изкефи от яростта, която разкриви лицето на Гардънър.
— Имам нещо против! — изпищя той. Болка проряза бъбреците на Джек и той падна на колене.
— Внимавай какво говориш на преподобния Гардънър, сополанко. Не забравяй, че някои от нас го подкрепят.
— Бог да те благослови за твоята вяра и обич, Съни — сериозно каза Гардънър и отново насочи вниманието си към Джек. — Стани, синко.
Момчето се хвана за ръба на скъпото бюро от светло дърво и успя да се изправи.
— Как е истинското ти име?
— Джек Паркър.
Забеляза, че Гардънър кимва почти незабележимо, и се опита да се обърне, но не беше достатъчно бърз. Нова болка експлодира в бъбреците му. Той изпищя и отново се свлече на пода, като удари избледняващата синина на челото си в ръба на бюрото.
— Откъде си, лъжливо и нагло дяволско изчадие такова?
— От Пенсилвания.
Режеща болка проряза лявото му бедро. Той се сви върху белия килим и притисна колене към гърдите си.
— Изправете го!
Съни и Хек го вдигнаха.
Гардънър бръкна в джоба на бялото си сако и измъкна скъпа запалка. Щракна я и бавно поднесе големия жълт пламък към лицето му. Девет сантиметра. Джек долови сладникавата, остра воня на газта. Шест сантиметра. Вече се усещаше и самата топлина. Три сантиметра. Още сантиметър или даже половин и неприятното усещане щеше да се превърне в болка. Очите на Гардънър злорадо блестяха. Устните му потрепваха на ръба на усмивката.
— Йеее! — Дъхът на Хек пареше и миришеше на развален суджук. — Хайде, така му се пада!
— Откъде те познавам?
— Не съм ви срещал никога преди — изпъшка Джек. Пламъкът се приближи. Очите му се насълзиха и той усети, че след миг кожата му ще се изпърли. Опита се да отметне глава назад. Съни Сингър я блъсна напред.
— Къде съм те срещал? — пилеше гласът на Гардънър. Пламъкът танцуваше в черните му зеници. — Последен шанс!
„Кажи му, за Бога, кажи му!“
— Ако някога сме се срещали, аз не си спомням — въздъхна Джек. — Може би в Калифорния…
Запалката щракна и се затвори. Той изхлипа от облекчение.
— Върнете го обратно — каза Гардънър. Те задърпаха Джек към вратата.
— Знаеш, че само усложняваш нещата — каза Сънлайт Гардънър. Беше се обърнал с гръб и сякаш медитираше пред картината с Христос, вървящ по водата. — Аз ще го изтръгна от теб. Ако не тази нощ, то утре през нощта. Ако не утре, то вдругиден. Защо не си го спестиш, Джек?
Той не отвърна. След миг усети, че някой извива ръката му нагоре към лопатката и изстена.
— Кажи му! — прошепна Съни.
И част от Джек наистина искаше, не защото го болеше, а защото… защото изповедта е полезна за душата.
Той си спомни калния двор, спомни си същия този човек в различна обвивка да го пита кой е, спомни си как си мислеше: „Ще ти кажа всичко, което искаш да знаеш, само спри да ме гледаш с тези сиви, изпъстрени с петънца очи, понеже аз съм само едно дете, а децата правят точно това, да, те говорят, те казват всичко…“