После си спомни гласа на майка си, смелият й глас да го пита дали наистина ще му се даде.
— Не мога да ви кажа това, което не знам — каза Джек. Суха усмивка разтегли устните на Гардънър.
— Върнете го обратно в стаята му — нареди той.
3.
Просто още една седмица в дома „Слънчева светлина“, кажете „амин“, братя и сестри. Просто още една дълга, дълга седмица.
Джек се затътри в кухнята след като другите бяха занесли чиниите от закуската си и бяха излезли. Чудесно разбираше, че рискува да си навлече още един бой и нов тормоз… но този път това не изглеждаше достатъчно сериозно съображение. Само преди три часа Сънлайт Гардънър насмалко не му изгори устните. Той бе видял готовността в побърканите му очи, бе я почувствувал в побърканото му сърце. След подобно преживяване рискът да бъдеш набит наистина изглежда твърде незначително съображение.
Костюмът на готвач, в който бе облечен Рудолф, сивееше като надвисналото ноемврийско небе навън. Когато Джек прошепна името му, той обърна кръвясалия си, циничен поглед към него. Дъхът му вонеше на евтино уиски.
— Най-добре се измитай оттук, новак такъв. Ония непрекъснато те следят.
„Аз като че ли не знам!“
Джек нервно погледна към допотопната миялна машина. Тя тракаше, съскаше и обвиваше с горещия си, наситен с пара драконов дъх момчетата, които я зареждаха. Те сякаш не гледаха към него и Рудолф, но Джек знаеше, че на това не може да се разчита. Веднага ще бъде изтропано. О, да. В дома „Слънчева светлина“ още при пристигането ти прибираха парите и доносите ставаха един вид разменна монета.
— Трябва да се махнем оттук — прошепна Джек. — Аз и едрият ми приятел. Колко ще вземеш, за да си затвориш очите, докато се измъкнем през задната врата?
— Повече, отколкото би могъл да ми платиш, дори ако не ти бяха свили всичко, когато те доведоха тук, приятелче — каза Рудолф. Думите му бяха резки, но той гледаше Джек с мрачно съчувствие.
Да, разбира се. Бяха му взели всичко. Перцето за китара, сребърния долар, стъкленото топче за игра, шестте долара… Всичко, запечатано в плик, се съхраняваше някъде, вероятно в кабинета на Гардънър в сутерена. Но…
— Чуй, ще ти дам разписка.
Рудолф се ухили.
— Ама туй да ти го плеснат в това свърталище на крадци и наркомани, си е направо смешно. Можеш да пикаеш на шибаната си разписка, драги.
Джек упражни въздействието на цялата си нова сила върху Рудолф. Имаше начин да скрие тази сила, тази нова красота — поне в известна степен — но сега той й разреши да се покаже изцяло и видя как Рудолф се отдръпва от него с объркано и удивено лице.
— Моята разписка ще бъде истинска и мисля, че ти знаеш това — спокойно каза Джек. — Дай ми адрес и аз ще ти изпратя сумата. Колко? Фърд Джанклоу каза, че за два долара ти би приел да изпратиш нечие писмо. Десет ще стигнат ли, за да се направиш, че не виждаш как се измъкваме?
— Нито десет, нито двадесет, нито сто — тихо отвърна Рудолф и го погледна с тъга, която твърде много изплаши момчето. Погледът на Рудолф повече от всичко друго му показа колко лошо бяха загазили с Вълк. — Дааа, преди съм го правил. Понякога за пет долара. Понякога напълно безплатно. Ако щеш вярвай. За Фърди Джанклоу бих го направил безплатно. Той беше готино хлапе. Тези шибани…
Рудолф вдигна мокър и зачервен от перилните препарати юмрук и се закани на облицованата със зелени плочки стена. Мортън, който гледаше към тях, се сви под ужасния му поглед и побърза да отмести очи.
— Тогава защо не? — отчаяно попита Джек.
— Понеже се страхувам — отвърна Рудолф.
— Какво искаш да кажеш? Вечерта, когато пристигнах, Съни започна да ти се…
— Сингър ли! — Рудолф презрително махна с ръка. — Не се страхувам нито от Сингър, нито от Баст, нищо че е толкова едър. Страхувам се от него!
— От Гардънър ли?
— Той е дявол от ада — каза Рудолф. Поколеба се и после добави: — Ще ти кажа нещо, което не съм казвал никому. Една седмица той закъсня да ми даде плика с надниците и аз слязох долу в кабинета му. Обикновено не го правя, не обичам да ходя там, но тогава трябваше… е, просто трябваше да го видя. Парите ми трябваха спешно, нали разбираш какво имам предвид? Бях го видял, че върви по коридора и че влиза в кабинета си, и знаех, че е там. Почуках на вратата и тя се отвори, понеже явно не беше затворена както трябва. И да ти кажа, хлапе, него го нямаше!
Докато Рудолф разказваше историята си, гласът му се снишаваше все повече и повече и накрая Джек едва дочуваше думите на готвача от тракането и пъшкането на миялната машина. Очите на Рудолф се бяха разширили като очите на дете, преживяващо отново страховит сън.