Двамата нещастници завиха от болка и се наведоха още повече, кръвта им изглеждаше почти черна в жълтеникавата мрачина. Създанието пищеше и крещеше и ломотеше нечленоразделно. Сивкавата му дясна ръка се извиваше, докато въртеше камшика над главите на робите. С последен, неистов напън те издърпаха количката на равното. Единият падна изтощен на колене, но количката продължи по инерция, блъсна го и той се просна по очи. Едно от колелетата мина през гърба му. Гръбнакът на поваления затворник изхрущя. Звукът прозвуча като изстрел на сигнален пистолет.
Пазачът-урод изкрещя от ярост, когато количката се разклати, преобърна се и товарът й се изсипа върху сухата, напукана земя. С две дълги крачки стигна до падналия нещастник и вдигна камшика си. И тогава умиращият човек обърна глава и погледна Джек Сойер в очите.
Беше Фърд Джанклоу.
Вълк също го позна.
Те се вкопчиха един в друг и се пренесоха обратно.
5.
Стояха в тясно, затворено помещение — една от кабинките на тоалетната — и Джек едва дишаше, понеже ръцете на Вълк бяха обвити около него в смазваща прегръдка. Единият му крак бе мокър. При пренасянето им обратно беше попаднал в тоалетната чиния. О, страхотно. „Подобно нещо не би могло да се случи на Конан Варварина“ — мрачно си помисли Джек.
— Не, Джек, не. Там е преизподнята, истинската преизподня, Джек, не…
— Тихо, Вълк! Тихо! Върнахме се!
— Не, не, н…
Вълк млъкна и бавно отвори очи.
— Върнали сме се, а?
— Сам виждаш, точно тук и сега, така че ме пусни, преди да ми счупиш ребрата. Освен това кракът ми е забит в проклетата…
Вратата, водеща към коридора, се отвори с трясък и жестоко се хлопна в облицованата с плочки стена.
След миг някой рязко дръпна вратата на кабинката. Анди Уоруик хвърли един поглед и яростно изсъска две презрителни думи:
— Шибани педерасти!
После сграбчи слисания Вълк за карираната риза и го издърпа навън. Панталонът на Вълк се закачи за металния похлупак на държателя за тоалетна хартия и изкърти от стената цялото приспособление. Частите му се разхвърчаха, ролката се търкулна и заразвива по пода. Уоруик яростно запрати Вълк към мивките, които бяха точно толкова високи, че да го джаснат в слабините. Вълк падна на пода и се загърчи от болка.
После се обърна към Джек, но на вратата на кабината вече бе цъфнал Съни Сингър — протегна се и хвана момчето за ризата.
— Я ела на… — започна Съни, но не успя да продължи. Откакто бяха доведени в този мрачен затвор, Съни Сингър бе като трън в очите на Джек. Съни Сингър с лукавото си, мургаво лице, което даваше мило и драго да изглежда точно като лицето на Сънлайт Гардънър (колкото се може по-скоро). Съни Сингър, който му бе измислил очарователния, гальовен прякор „сополанко“. Съни Сингър, чиято без съмнение беше идеята да се изпикаят в леглата им.
Джек замахна с дясната си ръка, но не в яростния стил на Хек Баст, а със силно, равно движение от лакътя. Юмрукът му цапна носа на Съни. Чу се силно изхрущяване. За миг Джек изпита задоволство, достигащо до върховно блаженство.
— Хак ти е! — извика той и измъкна крака си от клозета. Щастлива усмивка грейна върху лицето му, а мозъкът му изпрати послание на Вълк с цялата сила, на която бе способен.
„Добре се справяме, приятелю. Ти счупи ръката на едното копеле, а аз счупих носа на другото.“
Съни изпищя и залитна назад. Между пръстите му се лееше кръв.
Джек излезе от кабината със свити пред гърдите юмруци досущ като Джон Л. Съливан.
— Казах ти да внимаваш с мен, Съни. Сега ще те науча как се казва алилуя.
— Хек! — изпищя Сингър. — Анди! Кейси! Къде сте?
— Сега хубаво ли ти е, а, Съни? Хубаво ли ти е?
И тогава нещо, нещо като тарга с тухли, се стовари върху врата му и го запрати напред, точно в едно от огледалата над мивките, което, ако беше от стъкло, щеше да се счупи и лошо да го среже. Но огледалата тук бяха метални. В дома „Слънчева светлина“ не биваше да има самоубийства.
И въпреки че успя да протегне ръка и да посмекчи удара, Джек все пак се чувствуваше замаян, когато се обърна и видя Хек Баст да се хили насреща му. Очевидно той го бе ударил с гипсираната си дясна ръка.
И докато Джек гледаше гадната му, ухилена физиономия, изведнъж го връхлетя отвратително прозрение. „Това беше ти!“
— Дяволски ме заболя, ама да ти кажа, сополанко, струваше си — каза Хек и тръгна напред като придържаше гипсираната си дясна ръка с лявата.
„Ти беше! Ти стоеше над Фърд там, в другия свят, ти го преби до смърт с камшика си. Ти беше, ти беше страховитото, изродесто чудовище. Ти си неговият двойник!“