Ярост, гореща като изгарящ срам, разтърси момчето. То изчака Хек да се приближи, облегна се на мивката, хвана се за ръба й и изстреля крака напред. Ритникът му улучи Хек Баст точно в средата на гърдите и го запрати в отворената кабинка. Обувката, която на връщане в Индиана се бе приземила в тоалетната чиния, остави ясен, мокър отпечатък върху белия пуловер. Хек цопна в тоалетната и навири крака. Гипсът му изтрака в порцелана.
Другите вече тичаха насам. Вълк се опитваше да стане. Косата бе полепнала по лицето му. Съни тръгна към него, очевидно възнамеряваше да го бутне обратно.
— Само посмей да го докоснеш, Съни — спокойно каза Джек и онзи се сви и се отдръпна. Продължаваше да притиска с ръка кървящия си нос.
Джек хвана Вълк и му помогна да се изправи. Като насън забеляза, че приятелят му се е върнал по-космат от всякога. „Много му дойде. Цялото това напрежение се оказа непосилно за него. То предизвиква преждевременната му промяна. О, Господи, този ужас няма да свърши никога… никога… никога…“
Двамата с Вълк се отдръпнаха от останалите — Уоруик, Кейси, Педърсън, Пибоди, Сингър — в дъното на помещението. Хек излезе от кабината, в която го бе запратил ритникът на Джек, и момчето забеляза още нещо. Те се бяха пренесли от четвъртата кабина, а Хек Баст излезе от петата. Значи в другия свят бяха мръднали достатъчно, за да се озоват на връщане в друга кабина.
— Те се шибаха там вътре — извика Съни с приглушен носов глас. — Дебилът и хубавото момче! Уоруик и аз ги хванахме на калъп!
Гърбът на Джек опря в плочките. Нямаше къде да се бяга. Той пусна Вълк, който замаян се свлече, вдигна юмруци и каза:
— Хайде! Кой ще бъде пръв?
— Ти какво, всички ни ли ще приемеш, а? — попита Педърсън.
— Да, ако трябва — отвърна Джек. — А вие какво ще направите, ще ме разпънете заради Исус, така ли? Хайде, давайте!
По лицето на Педърсън пробяга безпокойство, лицето на Кейси се сгърчи от страх. Те спряха… те наистина спряха. Джек за миг изпита дива, глупава надежда. Момчетата го гледаха с безпокойството на хора, дебнещи бясно куче, което може да бъде застреляно… но което преди това току-виж успяло да ухапе някого.
— Отдръпнете се, момчета — нареди един силен, благ глас и те със светнали от облекчение лица с готовност сториха път на преподобния Гардънър. Преподобният Гардънър знаеше как да се справи с това.
Той се приближи към момчетата в ъгъла. Тази сутрин бе облечен в черни панталони и бяла атлазена риза с богати, набрани ръкави. В ръката си държеше черната кутийка със спринцовките.
Погледна ги и въздъхна.
— Джек, знаеш ли какво казва Библията за хомосексуалността?
Джек му се озъби.
Гардънър тъжно кимна, сякаш не бе и очаквал друго.
— Е, всички момчета са лоши. Това е аксиома.
Отвори кутийката. Спринцовката проблесна.
— Обаче аз смятам, че ти и твоят приятел се занимавате с нещо по-лошо дори от педерастията, дааа — продължи преподобният със своя благ, изпълнен със съжаление глас. — Ходите на места, които е по-добре да оставите за по-възрастните и по-свестните от вас.
Съни Сингър и Хектор Баст си размениха озадачен, изпълнен с безпокойство поглед.
— Мисля, че част от това зло… от тази перверзност… е по моя собствена вина. — Извади спринцовката, погледна я и след това измъкна някаква ампула. Подаде кутийката на Уоруик и напълни спринцовката. — Никога не съм вярвал в изповедта по принуда, но без изповед не може да има очистване на душата, а без очистване на душата злото продължава да расте. И въпреки че дълбоко съжалявам, смятам, че времето за питане свърши и дойде време да се заповядва в името на Бога. Педърсън, Пибоди, Уоруик, Кейси! Дръжте ги!
Момчетата се втурнаха напред като обучени кучета. Преди да му хванат ръцете, Джек успя да халоса Пибоди.
— Оставете ме да го ударя! — изкрещя Съни с новия си, приглушен глас и разбута с лакти останалите. Очите му блестяха от ярост. — Искам да го ударя!
— Не сега — каза Гардънър. — Може би по-късно. Ще се молим за това, нали, Съни?
— Н̀дааа. — Очите му трескаво горяха. — Цял ден бих се молил за това.
Като човек, който най-накрая се събужда след много дълъг сън, Вълк изръмжа и се огледа. Видя, че държат Джек, мерна спринцовката и отмахна ръката на Педърсън, която стискаше приятеля му, сякаш беше ръка на дете. Изненадващо силен рев изскочи от гърлото му.
— Не! Пуснете го!
Гардънър заобиколи и се приближи към гърба на Вълк с грациозна, танцова стъпка, която припомни на Джек как Озмънд се беше врътнал към коларя в калния двор на павилиона. Иглата се вдигна и се заби. Вълк се изви и изрева като ужилен… всъщност точно това му се бе случило. Замахна с ръка към спринцовката, но Гардънър ловко я предпази.