— Томкин. Сто долара и даже шест отгоре. — Пликът изчезна в чекмеджето при вече приключените.
— Струва ми се, че пак го е ударил през просото — каза Съни.
— Бог вижда истината, но е търпелив — кротко отвърна Гардънър. — Виктор ще се оправи, а ти млъкни, та да успеем да свършим до шест.
Съни натисна клавишите.
Картината с вървящия по водата Исус беше отместена, зад нея имаше сейф. Отворен.
Джек видя, че върху бюрото на Гардънър има и други интересни неща: омърляната му раница и два плика. Върху единия пишеше Джек Паркър, върху другия — Филип Джек Вълк.
Третото нещо беше връзката с ключовете на Сънлайт Гардънър.
Очите на момчето отскочиха от нея и се спряха върху заключената врата в лявата част на помещението. Знаеше, че това е личният изход на Гардънър към Териториите. Само ако имаше начин…
— Йелин. Шестдесет и два долара и деветнадесет цента.
Гардънър въздъхна, сложи последния плик в дългото метално чекмедже и затвори счетоводната книга.
— Както изглежда, Хек е бил прав. Мисля, че нашият скъп приятел, господин Джек Паркър, се е събудил. — Изправи се, заобиколи бюрото и тръгна към момчето. Побърканите му замъглени очи блестяха. Бръкна в джоба си и извади запалката. Джек усети как при вида й го обзема паника. — Само че твоето име изобщо не е Паркър, нали, скъпо мое момче? Истинското ти име е Сойер, нали така? Да, разбира се, че е Сойер. И някой, който силно се интересува от теб, ще пристигне много, много скоро. И ние ще трябва да му разкажем доста любопитни неща, нали?
Сънлайт Гардънър се изкиска и отвори капачето на запалката.
— Изповедта е полезна за душата — прошепна той и жълтият пламък се изви над пръстите му.
4.
Туп!
— Какво беше това? — възкликна Рудолф и вдигна глава от пейката си срещу фурните, където вечерята — петнадесет големи парчета пуйка — приятно цвърчеше.
— Кое какво беше? — попита Джордж Ъруинсън.
Откъм мивката се разнесе цвилещият смях на Дони Киган, който белеше домати.
— Не чух нищо — каза Ъруинсън.
Дони пак се изсмя.
Рудолф вбесено го погледна.
— Ама както си подхванал доматите, от тях нищо няма да остане, идиот такъв!
— Иииу-иииу-иииу!
Туп!
— Ето пак. Сега го чу, нали?
Ъруинсън само поклати глава.
Рудолф изведнъж се изплаши. Думкането идваше от сандъка, дето се предполагаше, че уж се използувал за сушене на сено. Да-да! В сандъка бяха затворили едрото момче, същото, за което говореха, че сутринта било хванато в педерастия с приятеля си. А нали приятелят му тъкмо вчера се бе опитал да го подкупи, за да се измъкнат. Казваха, че едрото момче съвсем било побесняло, преди Баст да му светне един… ама някои твърдяха, че то по-рано не само му счупило ръката, а просто я направило на каша. Това сигурно беше лъжа, нямаше начин да не е, но…
Туп!
Този път Ъруинсън се огледа. И Рудолф изведнъж реши, че трябва да отиде до тоалетната и че може би ще се качи чак на третия етаж, за да си свърши работата. И няма да слезе два или даже три часа. Усещаше приближаването на нещо злокобно, на нещо много злокобно.
Туп-туп!
По дяволите вечерята!
Рудолф съблече престилката, метна я на плота върху тавите риба треска, която обезсоляваше за утрешната вечеря, и тръгна към вратата.
— Къде отиваш? — попита Ъруинсън. Гласът му изведнъж бе станал твърде висок и трепереше. Дони Киган, с увиснала върху лицето влажна коса, продължаваше яростно да бели доматите — бяха големи като дюли, но изпод ножа му излизаха колкото топчета за пинг-понг.
ТУП! ТУП! ТУП-ТУП-ТУП!
Рудолф не отговори на въпроса на Ъруинсън и когато стигна до стълбището към втория етаж, почти тичаше. В Индиана бяха настанали тежки времена, работата беше кът, а Сънлайт Гардънър плащаше в брой.
И въпреки това Рудолф се зачуди дали времето да си потърси нова работа не е дошло и дали да не се измете оттук.
5.
ТУП!
Горният болт се скъса и за миг между сандъка и страничния му капак зейна тъмна пролука.
Няколко минути тишина. После:
ТУП!
Долният болт изскърца и се огъна.
Скъса се.
Капакът на сандъка се отвори, големите груби панти изскърцаха. Подадоха се обърнатите нагоре ходила на два огромни, покрити с козина крака. Дълги нокти се забиха в земята.
Вълк започна да си проправя път навън.