6.
Пламъкът на запалката се движеше напред-назад пред очите на Джек. Напред-назад, напред-назад. Сънлайт Гардънър приличаше на странна кръстоска между хипнотизатор и артист-ветеран, изпълняващ ролята на Великия учен в шоуто „Покрити със забрава дни и случки“. Беше смешно и ако не бе толкова ужасен, Джек сигурно би се изсмял. И може би щеше да се изсмее в края на краищата.
— А сега имам няколко въпроса към теб и ти ще им отговориш — каза Гардънър. — Господин Морган несъмнено би могъл и сам да изкопчи отговорите от теб, но аз предпочитам да му спестя затрудненията. Така че… от колко време можеш да се пренасяш?
— Не разбирам какво имате предвид.
— Откога можеш да се пренасяш в Териториите?
— Не разбирам за какво говорите.
Пламъкът се приближи.
— Къде е негърът?
— Кой?
— Негърът, негърът! — кресна Гардънър. — Паркър, Паркъс, както ще да се нарича. Къде е той?
— Не разбирам за какво говорите.
— Съни! Анди! — изпищя преподобният. — Освободете лявата му ръка и ми я подайте!
Уоруик се наведе над рамото на Джек и направи нещо. След миг издърпаха ръката изпод кръста му. Тя беше изтръпнала и когато се раздвижи, я прободоха хиляди иглички. Опитът му да се бори излезе неуспешен. Те протегнаха ръката му напред.
— Сега разтворете пръстите му!
Съни дръпна малкия и безимения му пръст в една посока, а Уоруик — средния и показалеца в друга. След миг Гардънър държеше пламъка на запалката под меката тъкан между разчекнатите му пръсти. Острата болка се стрелна нагоре по ръката му и сякаш изпълни цялото му тяло. Разнесе се сладникава миризма на обгорена плът. На неговата. На неговата собствена!
След цяла вечност Гардънър отдръпна запалката и я затвори. Фини капчици пот покриваха челото му. Дишаше задъхано.
— Дяволите пищят, преди да излязат — каза той. — О, да, наистина го правят. Нали, момчета?
— Да, хвала на Бога — отвърна Уоруик.
— Вие ще им помогнете този път — подмаза се Съни.
— О, да, така е. Наистина ще го направя. Знам тайните и на момчетата, и на дяволите. — Гардънър доволно изхихика и се наведе напред. Лицето му спря на сантиметър от очите на Джек. Тежката, сладникава миризма на парфюма му изпълни носа на момчето. И макар че беше ужасна, то си помисли, че все пак е доста по-добра от вонята на неговата обгорена плът.
— Е, Джек? От колко време се пренасяш? Къде е негърът? Какво знае майка ти? На кого си казал? Какво ти е казал негърът? Нека започнем с това.
— Не разбирам за какво говорите.
Гардънър се ухили.
— Момчета, ще трябва да пуснем още слънчева светлина в душата на този момък. Вържете му пак лявата ръка и ми дайте дясната.
Сънлайт Гардънър отвори запалката и с палец върху колелцето зачака да изпълнят нарежданията му.
7.
Джордж Ъруинсън и Дони Киган все още бяха в кухнята.
— Някой стои пред външната врата — нервно каза Ъруинсън.
Дони не отвърна. Бе свършил с беленето на доматите и сега се грееше край печките. Не знаеше с какво друго да се захване. Отсреща бе започнала изповедта и му се искаше да е там, по време на изповедта човек се чувствуваше защитен, а не нервен, много нервен като тук в кухнята, но Рудолф не ги беше освободил. Така че най-добре беше да не мърда оттук.
— Чувам някого — повтори Джордж.
— Иииу-иииу-иииу! — изцвили Дони.
— Господи, не се смей така, че настръхвам! — възкликна Джордж. — Под дюшека имам нова книжка с вицове. Ако хвърлиш един поглед навън, ще ти дам да я прочетеш.
Дони поклати глава и отново нададе магарешкия си рев.
Джордж погледна към вратата. Шумолене. Подраскване. Наистина звучеше като подраскване. Подраскване по вратата, както когато куче иска да бъде пуснато вътре. Някое бездомно кученце. Само че коя порода бездомни кученца подраскват в горния край на врата, висока почти два метра?
Джордж се приближи до прозореца и погледна навън. Не успя да види почти нищо в мрака. Сандъкът бе само една по-тъмна сянка между сенки.
После тръгна към вратата.
8.
Джек изкрещя толкова високо и силно, та му се стори, че гърлото му ще се скъса. Кейси също се бе присъединил към тях,Кейси с огромния си, полюляващ се корем, и това не бе в негова полза, понеже тримата — Кейси, Уоруик и Съни Сингър — още по-лесно се справяха с него и с протегнатата му над пламъка ръка.
Този път когато Гардънър се отдръпна, върху дланта на Джек остана черен подут мехур колкото двадесет и пет центова монета.
Преподобният се приближи до бюрото, взе плика с надпис „Джек Паркър“, върна се и извади перцето за китара.