— Какво е това?
— Перо за китара — успя да промълви Джек.
Ръцете му изгаряха от болка.
— Какво е в Териториите?
— Не разбирам какво имате предвид.
— Какво е това?
— Топче. Да не би да сте сляп?
— В Териториите играчка ли е?
— Не раз…
— Огледало ли е?
— … бирам…
— Изчезва ли, когато го въртиш бързо?
— … за какво…
— Разбираш! Много добре разбираш, дяволско изчадие!
— … говорите.
Гардънър го плесна през лицето.
Извади сребърния долар. Очите му блестяха.
— Какво е това?
— Леля Хелън ми го даде за късмет.
— В какво се превръща в Териториите?
— В кутийка със сен-сен.
Гардънър извади запалката.
— Последен шанс, момче.
— Превръща се във вибрафон и свири „Лудите ритми“.
— Дайте ми пак дясната му ръка и здраво я дръжте — каза Гардънър.
Джек се задърпа, но в края на краищата те успяха да изпружат ръката му.
9.
Парчетата пуйка бяха започнали да се овъгляват във фурната.
Джордж Ъруинсън вече пет минути стоеше пред вратата и се опитваше да събере сили да я отвори. Подраскването не се бе повторило.
— Е, сега ще ти покажа, че няма от какво да се страхуваш, пъзльо такъв — сърцато заяви Джордж. — Когато човек се уповава на Бога, няма нужда да се страхува.
С това величаво твърдение той отвори вратата. Огромно, тъмно и космато нещо стоеше на прага, а от очните му дупки излизаха червени пламъци. Джордж проследи с поглед как една лапа се вдига във ветровития есенен сумрак и как после се стрелва надолу. Шестсантиметровите й нокти проблеснаха на кухненската светлина, откъснаха главата на Джордж Ъруинсън и я запратиха през помещението, за да облее всичко наоколо с кръв и да изпръска обувките на смеещия се Дони Киган, на лудо смеещия се Дони Киган.
Вълк скочи в кухнята и се приземи на четирите си лапи. Мина покрай Дони Киган, без да го погледне, и изтича в коридора.
10.
„Вълк! Вълк! Точно тук и сега!“
Гласът на Вълк звучеше в главата му, но беше по-плътен, по-дълбок, по-заповядващ от всякога и проряза замъгленото му от болка съзнание като нож от фина шведска стомана.
„Вълк тича с луната“ — помисли си Джек и изпита едновременно триумф и жалост.
Сънлайт Гардънър гледаше нагоре с присвити очи. В този миг самият той твърде много приличаше на звяр — на звяр, подушил носената от вятъра опасност.
— Преподобни? — задъхано изрече Съни. Разширените му зеници блестяха.
„Той се радва — помисли си Джек. — Започна ли да говоря, ще се разочарова!“
— Чух нещо — каза Гардънър. — Кейси, иди да видиш какво става в кухнята и салона.
— Добре.
Гардънър отново погледна Джек.
— Скоро трябва да тръгвам за Мънси и искам, когато посрещна господин Морган, незабавно да мога да му дам информация. Така че най-добре ще бъде да говориш, Джек, и да си спестиш по-нататъшните болки.
Момчето го погледна. Надяваше се, че развълнуваното думкане на сърцето му няма да се покаже върху лицето му, нито ще си проличи в по-бързо предателско пулсиране на шията му. Ако Вълк е излязъл от сандъка…
Гардънър вдигна двете си ръце. В едната държеше перцето на Спийди, в другата — монетата на капитан Фарън.
— Какви са тези неща?
— Когато се пренасям, те се превръщат в тестиси на костенурка — каза Джек и диво и истерично се изсмя.
Гардънър побесня, лицето му се наля с кръв.
— Стегнете му ръцете! — кресна той на Анди и Съни. — Стегнете ръцете на проклетото копеле и после му смъкнете панталоните! Нека видим какво ще стане като подгреем собствените му тестиси!
11.
Хек Баст беше отегчен до смърт от изповедите. Вече ги бе слушал. Стотици пъти бе чувал дребните, изсмукани от пръстите грехове. „Свих пари от чантата на мама, пушех цигари с марихуана в училищния двор, слагахме лепило в плик и после го дишахме, направих това, направих онова.“ Пфу! Детски истории. Никаква тръпка. Нищо, което да отвлече вниманието му от непрекъснато пулсиращата болка в ръката му. Хек искаше да е в сутерена, да действува онова хлапе Сойер. А след това можеха да подхванат едрия дебил, който някак си бе успял да го издебне и беше смазал чудесната му дясна ръка. Да, ей това би било истинско удоволствие. Особено ако имаха подръка менгеме!
Върнън Скарда, едно от момчетата, както обикновено монотонно нареждаше:
— … та значи виждаме ние, че ключовете са в нея, нали разбирате кво искам да кажа. И той вика: „Айде да скочим в таратайката и да напраим едно кръгче“. Та значи вика ми го той, ама аз знам, че не са редни тия работи, и му го казвам, а той ми вика: „Ама ти си бил истинска курешка“. А аз му викам: „Що се излагаш, вобще не съм курешка“. А той ми вика: „Докажи го де, докажи го“. И аз му викам… и той ми вика…