„Мили Боже!“ — помисли си Хек Баст. Болката в ръката му ставаше наистина нетърпима, а бе забравил обезболяващите си хапчета горе в спалнята. Видя, че седящият в дъното на салона Пибоди се прозява така юнашки, сякаш е решил да си откачи ченетата.
— И значи намъкнахме се ние и потеглихме и тогава той ми вика…
Изведнъж някаква сила блъсна вратата и я откърти от пантите. Вратата се удари в стената, отскочи, падна върху едно момче, Том Касиди, повали го на пода и го приплеска. Нещо скочи в салона и в първия миг Хек Баст си помисли, че е най-голямото шибано псе, което някога е виждал. Момчетата се разпищяха, наскачаха ококорени… и невярващо се смразиха, когато сиво-черният звяр с висящи по тялото му парчета от сини панталони и карирана риза се изправи на задните си крака.
Върнън Скарда стоеше облещен, увисналата му челюст леко помръдваше.
Вълк изрева и свирепо се огледа. Момчетата заотстъпваха. Педърсън се насочи към вратата. Вълк, чиято глава почти опираше в тавана, се стрелна по-бързо от светлината и протегна ръка, дебела като греда. Ноктите му прокопаха канал през гърба на Педърсън. За миг гръбнакът му ясно се видя — приличаше на потънало в кръв въже. По стените се стичаше кръв. Педърсън направи голяма, несигурна крачка през прага и се свлече на пода в коридора.
Вълк се обърна… и пламтящите му очи се насочиха към Хектор Баст, който се изправи на безчувствените си крака и се втренчи в косматия, червеноок ужас пред себе си. О, Хек знаеше кой е той… или поне какъв е бил.
Би дал всичко на света отново да се чувствува отегчен.
12.
Джек пак седеше на стола, пристегнатите към кръста му ръце пулсираха от болка. Съни жестоко бе стегнал връзките на усмирителната риза, а след това беше разкопчал и смъкнал панталоните му.
Гардънър поднесе запалката към очите на момчето и каза:
— Сега ме чуй, Джек, и то добре ме чуй. Отново започвам да изреждам въпросите си и не им ли отговориш както трябва, педерастията и другите подобни изкушения ще престанат да съществуват за теб, докато си жив.
Съни Сингър диво се изхили. Очите му пак блестяха гадно и ненаситно, с болезнена алчност се взираха в Джек.
— Преподобни Гардънър! Преподобни Гардънър! — Беше Кейси и беше страшно уплашен. Джек отвори очи. — Горе нещо не е наред. Цари странна бъркотия!
— Не искам да бъда обезпокояван точно сега.
— Дони Киган се смее в кухнята като идиот, а…
— Нали преподобният Гардънър ти каза, че не иска да бъде обезпокояван — сряза го Съни. — Не го ли чу?
Но Кейси беше твърде уплашен, за да спре.
— … в салона сякаш е паднала бомба! Писъци! Крясъци! Кат че ли…
Изведнъж някакъв невероятно силен и жизнен вик прозвуча в съзнанието на Джек:
„Джеки! Къде си? Вълк! Къде си точно тук и сега?“
— … се е вмъкнала цяла глутница кучета!
Гардънър гледаше Кейси с присвити очи и стиснати устни.
„В кабинета на Гардънър! В сутерена! Където бяхме преди!“
„Надолу ли, Джеки?“
„По стълбите, Вълк! Надолу по стълбите!“
„Точно тук и сега!“
Това е. Браво! Вълк беше на свобода. Джек чу удар и писък на горния етаж.
— Преподобни Гардънър, какво е това? — попита Кейси. Обикновено зачервеното му лице бе съвсем бледо. — Какво е…
— Млък! — кресна Гардънър и Кейси подскочи като ударен. Очите му обидено се ококориха, тлъстите му бузи трепереха. Гардънър го блъсна встрани и се приближи до сейфа. Извади голям револвер и го затъкна в колана си. За пръв път преподобният Сънлайт Гардънър изглеждаше уплашен и объркан.
На горния етаж нещо се разби, последва страховит писък. Сингър, Уоруик и Кейси нервно пристъпваха от крак на крак с обърнати нагоре очи — приличаха на хора, затворени в противобомбено скривалище, които слушат нарастващия вой на сирените над главите си.
Гардънър погледна Джек и лицето му се разкриви в усмивка. Ъгълчетата на устните му се извиваха неравномерно, сякаш бяха завързани за конци, подръпвани от неумел кукловод.
— Той ще дойде тук, нали? — рече той и кимна, като че ли Джек бе отвърнал. — Ще дойде… но не мисля, че ще си тръгне.
13.
Вълк скочи. Хек Баст успя да вдигне гипсираната си дясна ръка и да я задържи пред гърлото си. Крехко изхрущяване, нечовешка болка, облак бял прах — Вълк бе отхапал част от гипса и това, което беше останало от ръката вътре. Хек глуповато сведе поглед. От китката му се лееше гореща кръв и попиваше в белия пуловер.
— Милост — изплака той. — Моля, не…
Вълк изплю ръката. Главата му се стрелна напред със скоростта на нападаща змия и разкъса гърлото на момчето. То смътно усети някакво придърпване — и толкоз.