— Чакай — каза той.
— Не искам да го слушам! Не искам…
— Защо не попитате Кейси дали сирените се приближават? — подхвърли Джек и Уоруик се смръщи още повече. — Не ви ли е ясно, че той ви заряза? Трябва ли да ви нарисувам картината? Скоро тук ще стане лошо. Той знаеше това, просто го помириса. И ви остави на топа на устата. От звуците горе…
Сингър се освободи от ръцете на Уоруик и удари Джек по бузата. Главата на Джек се врътна на една страна, после бавно се върна и той довърши мисълта си:
— … личи, че се е ляла кръв, много кръв.
— Млъкни или ще те убия! — изсъска Съни.
Цифрите на часовника премигнаха.
— Пет минути — каза Джек.
— Съни, дай да го измъкнем от това нещо — предложи Уоруик.
— Не! — Викът на Сингър бе отчаян, яростен и… най-сетне уплашен.
— Знаеш какво ни каза преподобният. Още преди. Когато идваха онези от телевизията. Че никой не бива да вижда усмирителните ризи. Че няма да разберат,че…
Щрак! Домофонът.
— Съни! Анди! — Гласът на Кейси беше уплашен. — Вече са съвсем близо! Сирените! Боже! Какво ще правим?
— Дай да го освободим! — Лицето на Уоруик бледнееше с изключение на двете червени петна високо върху скулите му.
— Преподобният Гардънър каза и че…
— Пет пари не давам какво е казал! — Гласът на Уоруик притихна и зазвуча като гласа на обезумяло от страх дете. — Ще ни хванат, Съни! Ще ни хванат!
И Джек си помисли, че вече и той чува сирените или поне въображението му ясно си представя воя им.
Очите на Съни се врътнаха към него с ужасна, уловена в капан нерешителност. Той понадигна револвера и за миг Джек реши, че Съни наистина ще го застреля.
Но минутите вече бяха шест, а все още не се чуваше сигнал от клаксона на Божествения, известяващ, че колата тръгва към Мънси.
— Освободи го. Хич и не искам да го докосвам. Той е грешник и педераст — намусено каза Съни и се върна на бюрото. Пръстите на Анди Уоруик пипкаво се заеха с връзките на усмирителната риза. — Най-добре е да мълчиш — задъхано добави Съни. — Проговориш ли, ще те убия.
Свободна дясна ръка.
Свободна лява ръка.
И двете безчувствено се свлякоха в скута му. След миг игличките се върнаха.
Уоруик издърпа омразната риза — сивокафяв, вонящ на мухъл брезент с връзки от необработена кожа — повъртя я в ръце, смръщи се, прекоси помещението и започна да я тъпче в сейфа на Гардънър.
— Вдигни си панталоните — каза Съни. — Да не мислиш, че искам да ти гледам срамотиите!
Джек се затутка с гащетата си, добра се до колана на панталоните си и някак си успя да ги издърпа нагоре.
Щрак! Домофонът.
— Съни! Анди! — Гласът на Кейси. Уплашен. — Чувам нещо.
— Завиват ли? — почти изписка Съни. Уоруик удвои усилията си да натъпче усмирителната риза в сейфа. — Завиват ли вече по…
— Не! В параклиса! Не мога да видя нищо, но чувам, че в тъмното…
Изтрещя счупено стъкло. Вълк изскочи от тъмнината на параклиса и влетя в студиото.
18.
Кейси се отблъсна от пулта и се понесе назад със стола си на колелца, микрофоните страховито усилиха писъците му.
Вътре в студиото се изсипа порой от стъкла. Вълк се приземи на четири лапи върху наклонения пулт и едновременно пристъпи и се плъзна по него. Очите му изпускаха червени пламъци. Дългите му нокти напосоки закачиха някакви копчета. Големият магнетофон „Сони“ започна да се върти.
„… комунисти!“ — изрева гласът на Сънлайт Гардънър. Магнетофонът бе пуснат до дупка и удави писъците на Кейси и виковете на Уоруик Съни да го застреля, да го застреля, да го застреля! Но гласът на Гардънър не изпълняваше соло. Като странен фон, досущ музика от ада, прозвучаха размесените трели на много сирени — микрофоните на Кейси прихванаха кервана от полицейски коли, които завиха по алеята и се насочиха към дома „Слънчева светлина“.
„О, те ще ви разправят, че няма нищо лошо в това да разглеждате мръсните им книжки! Ще ви разправят, че няма значение, че е противозаконно човек да се моли в държавните училища! Ще ви разправят даже, че няма значение, че шестнадесет от конгресмените на САЩ и двама от губернаторите на САЩ по собствените им признания са хомосексуалисти! Ще ви разправят…“
Столът на Кейси се блъсна в стъклената стена между студиото и кабинета на Сънлайт Гардънър. Главата му се изви и за миг всички видяха агонизиращите му, изпъкнали очи. Вълк скочи от ръба на пулта. Главата му удари корема на Кейси… и се заби в него. Челюстите му започнаха да се отварят и да се затварят със скоростта на тръстикорезачка. Плисналата кръв изпръска прозореца. Кейси се загърчи.