— Съни, застреляй го, застреляй това проклето чудовище! — изпищя Уоруик.
— По-скоро ще застрелям него — отвърна Съни и погледна към Джек.
Говореше с лекотата на човек, достигнал най-накрая до велико решение. Кимна и се ухили.
„… Денят идва, момчета! О, да, големият ден наистина идва и всички комунисти, хуманисти и запътили се към ада атеисти ще открият, че скалата няма да ги защити, че мъртвото дърво няма да им предложи убежище! Те ще — о, кажете «алилуя», те ще…“
Вълк, ръмжащ и разкъсващ.
Сънлайт Гардънър, оплюващ комунизма и хуманизма и запътилите се към ада търговци на наркотици, които и насън не искаха да слушат подобни проповеди в държавните училища.
Отвън сирени, захлопващи се врати на коли, нечий глас, съветващ да се внимава, понеже хлапето наистина било много уплашено.
— Да, ти си този, който ни създаде всички неприятности.
Съни вдигна 45-калибровия револвер. Дулото му изглеждаше голямо колкото входа на тунела пред Оутли.
Стъклената стена между студиото и кабинета с трясък се срути. Една сиво-черна космата фигура с разрязана от стъклата муцуна влетя в стаята, краката й кървяха. Тя нададе почти човешки рев и мисълта толкова силно се насочи към Джек, че той залитна назад.
„Ти няма да навредиш на стадото!“
— Вълк! — изплака момчето. — Внимавай! Внимавай! Той има револ…
Съни два пъти дръпна спусъка. Изстрелите оглушително отекнаха в затвореното пространство. Куршумите не бяха предназначени за Вълк. Те бяха насочени към Джек, но улучиха Вълк, който бе скочил и в този миг се намираше между двете момчета. Джек видя да зейват огромни, кървави дупки, когато куршумите излязоха от тялото на Вълк, но отклонили се от пътя си, изобщо не го докоснаха, въпреки че той почувствува изсвирването на единия покрай лявата си буза.
— Вълк!
Вълк тромаво завърши скока си. Дясното му рамо се изви напред, той се блъсна в стената, изпръска я с кръв и събори на пода сложената в рамка снимка на Сънлайт Гардънър в свети одежди.
Съни Сингър се обърна към Вълк, засмя се и още веднъж стреля в него. Държеше револвера с две ръце и раменете му отскочиха назад с отката. Гъст, зловонен дим неподвижно увисна във въздуха. Вълк драскаше с лапи и се мъчеше да се изправи. Най-сетне успя да се вдигне на задните си крака. Смразяващ вой от болка и ярост заглуши гърмящия магнетофонен глас на Сънлайт Гардънър.
Съни стреля в него за четвърти път. Куршумът проби дупка в лявата му ръка. Разхвърчаха се кръв и хрущяли.
— Джеки! Джеки! О, Джеки, боли, много ме боли…
Джек се хвърли напред и сграбчи часовника на Гардънър — първото нещо, което му попадна.
— Съни, внимавай! — изкрещя Уоруик. — Вни…
И тогава Вълк, целият в кръв, се спусна върху него. Двамата се счепкаха и за миг сякаш танцуваха.
„… завинаги в море от огън! Защото Библията казва…“
Съни понечи да се обърне и Джек стовари часовника върху главата му с цялата сила, която успя да събере. Пластмасата изхрущя. Цифрите на циферблата замигаха коя както дойде.
Съни залитна и се опита да вдигне револвера. Джек отново замахна и прасна устата на Съни. Зъбите му изхрущяха и се счупиха, устните му се разкривиха в абсурдна усмивка. Пръстът му отново дръпна спусъка. Куршумът се заби между краката му.
Сингър се удари в стената, отскочи и се ухили на Джек с окървавената си уста. Олюля се и насочи револвера.
— Копеле про…
Вълк хвърли Уоруик. Той полетя напред с шеметна скорост и удари Съни в гърба, тъкмо когато стреляше. Куршумът промени посоката си, улучи една от въртящите се ролки на магнетофона и я разпердушини. Високопарният, пищящ глас на Сънлайт Гардънър замлъкна. От високоговорителите се разнесе басово бучене.
Вълк ревеше, олюляваше се и напредваше към Съни Сингър. Той пак вдигна револвера и дръпна спусъка. Чу се сухо безсилно изщракване. Ухилената физиономия на Съни помръкна.
— Не — кротко рече той и дръпна спусъка отново… и отново… и отново. Вълк посегна към него. Съни хвърли револвера по него и се опита да заобиколи огромното бюро на Гардънър. Револверът отскочи от главата на Вълк. С последен немощен изблик на сила той скочи през бюрото след Съни и помете всичко по пътя си. Съни се изплъзна встрани, но Вълк успя да сграбчи ръката му.
— Не! — изпищя той. — Не, недей! Пак ще отидеш в сандъка! Аз съм важна клечка! Аз… аз… ааааааааа…
Вълк изви ръката му. Разнесе се откъртващ звук — звукът, който се чува, когато превъзбудено от очакване дете си откъсва кълка от изпечената пуйка. Изведнъж ръката на Съни се озова в големите предни лапи на Вълк. От рамото му бликна кръв. Джек видя бялата заоблена топка на кокала. Обърна се встрани и изведнъж му прилоша.