— Свърших парите — отвърна Джек. Твърдението му се отличаваше от истината само с два долара и тридесет и осем цента.
— Не се притеснявай за това. — Кигър вече бе дал мигач.
Завиха към някакъв ветровит, почти празен паркинг пред ниска сива постройка, която приличаше на железопътен вагон. Над входната врата примигваше неонов надпис „Царски обеди“. Кигър спря пред един от дългите прозорци и излязоха от колата. Джек разбра, че с това палто наистина ще му бъде топло. Гърдите и ръцете му сякаш бяха защитени от вълнена броня. Тръгна към вратата под примигващия надпис, после осъзна, че Кигър продължава да стои до колата, спря и се обърна. Сивокосият мъж, само един-два сантиметра по-висок от самия него, го гледаше над покрива на колата.
— Аз май… — започна той.
— Вижте, с радост бих ви върнал палтото — рече Джек.
— Не, то вече е твое. Просто си помислих, че всъщност не съм гладен и ако продължа веднага, мога да спестя малко време и да се прибера по-раничко.
— Така е.
— Тук лесно ще си намериш нов превоз. Гарантирам ти. Изключено е да заседнеш, иначе изобщо не бих те оставил.
— Добре.
— Чакай. Казах, че ще ти дам обяд, и ще го направя. — Той бръкна в джоба на панталоните си, после се пресегна над покрива на колата и протегна на Джек някаква банкнота. Студеният вятър духаше срещу него и приплескваше бретона към челото му.
— Ето, вземи.
— Не, няма нужда. Имам няколко долара. Честно.
— Вземи си един хубав бифтек — каза Кигър. Протягаше се над колата, сякаш предлагаше животоспасяващо лекарство или сам се мъчеше да поеме такова.
Джек неохотно се приближи и взе банкнотата от протегнатите му пръсти. Беше десетдоларова.
— Много благодаря. Наистина.
— Почакай. Имаш ли какво да четеш? Дай да ти дам и вестник! Нали разбираш, ако се наложи да почакаш или нещо такова… — Вече беше отворил вратата и се наведе навътре, за да достигне оставения на задната седалка сгънат на четири вестник. — Аз вече го прочетох — каза той и му го връчи. Джобовете на лодена бяха доста обемисти. Джек пъхна сгънатия вестник в единия.
Майлс П. Кигър постоя една-две секунди до отворената врата, като гледаше Джек изкосо.
— Не се сърди, че ти го казвам, но ми се струва, че те чака интересен живот.
— Вече е достатъчно интересен — честно отвърна момчето.
Бифтекът струваше пет долара и четиридесет цента. Сервираха го с пържени картофи. Джек седна на края на бара и разгъна вестника. Историята бе на втора страница. Вчера я беше видял на първата страница на един от издаваните в Индиана вестници.
„Арести във връзка с ужасяващата смърт на деца. Общинският съдия Ърнест Феърчайлд и полицейският сержант Франк Б. Уилямс от Кейджа, Индиана, бяха обвинени в злоупотреба с държавни средства и приемане на подкупи по време на разследването на причините за смъртта на шест момчета в Библейския дом за своенравни момчета на Сънлайт Гардънър. Известният евангелист Робърт «Сънлайт» Гардънър очевидно е избягал от мястото на събитието малко преди да пристигне полицията. Въпреки че още не е издадена заповед за арестуването му, той спешно се издирва за разпит.“
„Дали той няма да излезе един нов Джим Джоунс?“ — питаше надписът под снимка на Гардънър, застинал в най-величествената си поза с протегнати напред ръце и стелеща се на съвършени вълни коса.
„Кучета отвели щатската полиция близо до оградите, по които течал електрически ток. Там били открити телата на момчета, погребани без какъвто и да било ритуал, пет трупа, очевидно толкова разложени, че не са могли да бъдат идентифицирани.“ Но вероятно щяха да успеят да идентифицират Фърд Джанклоу. И родителите му ще могат да му направят истинско погребение, без да спрат да се чудят къде са сгрешили, без да спрат да се чудят как е станало така, че тяхната любов към Исус просто е осъдила на смърт техния интелигентен, непокорен син.
Когато бифтекът най-после дойде, се оказа жилав и пресолен, но Джек го изяде до шушка. След това отопи гъстия сос с недопържените картофи на „Царски обеди“. Тъкмо привършваше с храненето, когато брадат шофьор с нахлупена над дългата черна коса рекламна шапка на „Детройт Тайгърс“, шуба, която изглеждаше направена от вълчи кожички, и дебела пура в устата спря до него и попита:
— Имаш ли нужда от превоз на запад, хлапе? Тръгнал съм към Дикатър.
На половината път до Спрингфийлд, само толкова.
2.
Същата нощ в евтиния хотел (три долара на нощ), за който му бе казал шофьорът, Джек сънува два отделни съня, — или си спомняше само тях от многото, споходили го в леглото, или те просто бяха един дълъг, състоящ се от две части сън.