— Искаш ли да знаеш какво правя? Искаш ли да ти разкажа защо прекосявам на стоп страната?
— Вече просто трябва да го направиш — отвърна Ричард.
— Опитвам се да спася живота на мама. — Щом го произнесе, изречението му се стори изпълнено със смайваща яснота.
— И как по дяволите ще направиш това? — избухна Ричард. — Майка ти може би е болна от рак. И както ти е изтъкнал баща ми, има нужда от доктори и лекарства… а ти хукваш по пътищата! И с какво ще спасиш живота на майка си, Джек? С вълшебства и магии ли?
Очите на Джек плувнаха.
— Продължавай, Ричард, продължавай, приятелю! — Той притисна влажните си очи в ръкава.
— Ей, успокой се, ей, недей… — притесни се Ричард и френетично задърпа пуловера си. — Джек, не плачи, хайде, моля те, знам, че е ужасно, не исках да… — Той безшумно бе прекосил стаята и сега непохватно го поглаждаше по раменете.
— Добре съм — каза Джек и свали ръката си. — Това не е някаква побъркана измишльотина, Ричард, независимо как ти се струва отстрани. Баща ми ме наричаше Джек Пътника, така ме нарече и един старец в Аркадия Бийч. — Надяваше се, че ще излезе прав и съчувствието на Ричард ще стане негов съюзник, ще му отвори тайни прозорци и тайни врати, и когато го погледна в лицето, видя, че не се е излъгал. Приятелят му изглеждаше разтревожен, разнежен, склонен да му повярва.
Джек подхвана разказа си.
5.
Животът около двете момчета продължаваше, както във всички пансиони — спокоен и кипящ едновременно, изпъстрен с викове, ревове и смях. Покрай вратата минаваха стъпки, но не спираха. От стаята над тях се носеше ритмично потупване и когато най-после до ушите им достигна част от някаква мелодия, Джек позна една от плочите на „Блу Ойстър Кълт“. Той започна да разказва на Ричард за сънищата наяве. От сънищата наяве премина към Спийди Паркър. Описа гласа, който му бе говорил от въртящата се в пясъка фуния, как за пръв път бе глътнал от „вълшебния сок“ на Спийди и се бе пренесъл в Териториите.
— Но сега мисля, че сокът бе просто евтино вино, виното, което пият алкохолиците — каза Джек. — И по-късно, след като го свърших, открих, че нямам нужда от него, за да се пренасям. Можех да го правя и без вълшебен сок.
— Хубаво — уклончиво кимна Ричард.
След това Джек се опита вярно да му опише Териториите: коларските пътища, летния дворец с неговото безвремие и специфичност. Капитан Фарън, умиращата кралица, която го доведе до двойниците; Озмънд. Сцената в село Вси ръце, пътят към Големия пущинак, който всъщност беше Западният път. Показа на Ричард малката си колекция от тайнствени предмети — перцето за китара, стъкленото топче и монетата. Ричард просто ги повъртя в ръце и му ги върна без коментар. После Джек отново преживя злочестите си дни в Оутли.Ричард изслуша разказа му за тунела и кръчмата мълчаливо, но с широко разтворени очи.
Джек внимателно пропусна от отчета си участието на Морган Слоут и Морган дьо Орис в събитията в почивната зона на Луисбърг в западната част на Охайо.
После трябваше да опише Вълк така, както го бе видял за пръв път — лъчезарен гигант в гащеризон, и усети, че в очите му отново припарват сълзи. Той наистина стресна Ричард с плача си, докато му разказваше как се е опитвал да накара Вълк да пътуват с коли. Изповяда нетърпението си с него, положи усилия да не се разциври пак и беше добре известно време — успя да довърши историята за първата промяна на Вълк без сълзи и свито гърло. Силната ярост му помогна да говори спокойно, докато стигна до Фърд Джанклоу и тогава отново заплака.
Ричард дълго време не каза нищо, после стана и извади чиста кърпа от едно от чекмеджетата на бюрото. Джек шумно си издуха носа и каза:
— Това е, което се случи. Или поне голяма част от него.
— Какво си чел напоследък? Какви филми си гледал?
— О, я върви по дяволите! — Джек се изправи и прекоси стаята, за да си вземе раницата, но Ричард се протегна и го хвана за китката.
— Не мисля, че си си измислил всичко. Не мисля, че си измислил дори част от него.
— Наистина ли?
— Да. Не знам какво да мисля, но съм сигурен, че не ме лъжеш умишлено. — Пусна ръката му. — Вярвам, че си бил в дома „Слънчева светлина“, наистина го вярвам. Не се съмнявам, че си имал приятел на име Вълк, който е умрял там. Съжалявам, но не мога да взема Териториите за чиста монета и не мога да приема, че приятелят ти е бил вълкодлак.
— Значи мислиш, че съм побъркан, така ли?
— Мисля, че имаш неприятности и че си притеснен. Но няма да се обадя на татко и няма да те накарам да си тръгнеш сега. Просто трябва да спиш тук довечера. Ако чуем, че господин Хейуд минава на проверка, можеш да се скриеш под леглото. — Въздъхна, сложи ръце на хълбоците си и критично огледа стаята. — Имаш нужда от почивка. Сигурен съм, че това е част от проблема. В онова ужасно място са те съсипали от работа и мозъкът ти се е размътил. Сега трябва добре да си починеш.