Внезапно ярка светлина проблесна в главата на Джек и окъпа разбърканите му мисли.
— Към западното крайбрежие, така ли? — Стомахът му се преобърна. Той все още не можеше да насочи мислите си в новата посока, показана му от ярката светлина, но думата, появила се в мозъка му, бе пламтяща и съвършено ясна: „Талисман!“
— Западно крайбрежие ли каза?
— Да, разбира се. — Ричард озадачено го погледна. — Ти да не би да оглушаваш?
— Не. — „Спрингфийлд е бил една от трите или четирите най-големи начални гари в Америка…“ — Не, добре съм. — „Той е първият, прозрял възможността да се транспортират товари не само на изток, а…“
— Хубаво, само че току-що изглеждаше дяволски странно.
„Той е бил първият, би могло да се каже, прозрял възможността да се превозват неща по железницата към Големия пущинак.“
Джек знаеше, със сигурност знаеше, че Спрингфийлд все още е някаква точка на особено напрежение, че може би все още е един вид изходен пункт за превозване на товари. Вероятно това беше причината вълшебствата на Морган да действуват толкова силно тук.
— Имало е огромни купчини с въглища и разпределителни станции, депа и хангари за товарните вагони, и хиляди километри релсов път и резервни коловози. Те са покривали цялата местност, където сега се намира училището „Тейър“. Само трябва да разровиш торфа и на няколко стъпки надолу ще намериш сгурия, парчета от релси и от какво ли не. Но всичко, което е останало днес, е тази малка сграда. Депото. Разбира се, тя никога не е била истинско депо. И сам можеш да видиш, че е твърде малка. Тя е била главната разпределителна кантора, където началникът на гарата и шефът на железниците са изпълнявали съответните си задължения.
— Мозъкът ти бъка от знания по въпроса — почти несъзнателно отбеляза Джек. Главата му все още бе пълна с подлудяващата нова светлина.
— Това е част от традициите на „Тейър“ — скромно отвърна Ричард.
— А за какво се използува сега?
— Вътре има малък театрален салон, където Кръжокът по драматично изкуство играе постановките си, но през последните няколко години той не е особено активен.
— Дали е заключено?
— От какъв бяс някой би тръгнал да заключва депото? Да не би да мислиш, че има опасност на някого да му хрумне да открадне декорите от постановката от 1979 година?
— Значи можем да влезем, така ли?
— Да, разбира се. Но защо…
Джек посочи към една врата точно зад масите за пинг-понг.
— А там какво има?
— Автомати за замразени храни и микровълнова печка, работеща с монети, където можеш да си ги подгрееш. Джек…
— Хайде.
— Джек, мисля, че температурата ми се връща. Може би трябва да останем тук известно време. Ще се премъчим някак си на канапетата през нощта…
— Виждаш ли кафявите петна по стените? — безжалостно попита Джек и ги посочи.
— Не, разбира се че не, нали съм без очила.
— Е, те просто са там. И след около час тлъстите бели червеи ще се излюпят и ще…
— Добре — припряно рече Ричард.
10.
Автоматите за замразени храни воняха.
Джек имаше чувството, че всичко в тях се е развалило. Син мухъл покриваше парчетата сирене, сандвичите, пиците и полуготовите говежди пържоли. Разтопен сладолед бавно капеше в мазната локвичка пред една от машините.
Джек дръпна Ричард към прозореца и погледна навън. Оттук депото се виждаше съвсем ясно, а зад него — оградата и черният път, водещ извън двора.
— След няколко секунди ще бъдем навън — прошепна Джек, завъртя ръчката на прозореца и го вдигна.
„Това училище съществува, понеже Андрю Тейър вижда възможностите… ти виждаш ли възможностите, Джеки?“ „Може би да“ — помисли си той.
— Някои от онези хора разхождат ли се навън? — нервно попита Ричард.
— Не — отвърна Джек и хвърли най-беглия възможен поглед. Всъщност вече нямаше значение дали са там, или ги няма.
„Една от трите или четирите най-големи начални гари в Америка… натрупва богатство чрез превозване на товари с железницата… предимно към западното крайбрежие… Той е първият, прозрял възможността да се транспортират товари… и на запад… на запад… на запад…“
През прозореца нахлу мирисът на влага и кал, примесен с вонята на загниващи боклуци. Джек прехвърли единия си крак през перваза, сграбчи ръката на Ричард и каза: