„Но той е мъртъв.“
Това беше вярно, съвършено вярно. Язон беше умрял и Морган дьо Орис вероятно имаше нещо общо със смъртта му. Но хората като Язон намираха начин да се върнат, нали?
Усилията да накара Андерс да говори му отнеха доста време, но според Джек то беше добре използувано, понеже му позволи да се увери, че Ричард не се преструва, а наистина спи. Това беше добре, понеже Андерс имаше какво да разкаже за Морган.
Той обясни, че някога това била последната спирка на дилижанса, известна със звучното име Погранично депо. Оттук нататък, каза той, светът ставал чудовищно място.
— В какъв смисъл? — попита Джек.
— Не знам — отвърна Андерс и си запали лулата. С мрачно лице погледна навън в тъмното. — Има много истории за Прокълнатите земи, и макар че всяка е различна от другите, те винаги започват така: „Познавам един човек, който срещнал едного, който се бил загубил в Прокълнатите земи и цели три дни се лутал там, и той му бил казал…“, но никога не чух история, започваща така: „Когато се загубих в Прокълнатите земи и цели три дни се лутах там…“ Забелязвате ли разликата, милорд?
— Да, забелязвам я — бавно отвърна Джек. Прокълнатите земи. Самото име го караше да настръхва. — Значи никой не знае какво представляват те, така ли?
— Поне не със сигурност. Но ако само четвърт от това, което съм чувал, е вярно…
— А какво си чувал?
— Ами казват, че там имало чудовища, в сравнение с които уродите в рудниците на Орис изглеждали почти нормални. По хълмовете и през пустошта се търкаляли огромни огнени топки, които оставяли дълги черни следи след себе си, ама следите всъщност изглеждали черни само през деня, щото съм чувал, че през нощта светели. И ако човек много се приближи до някоя от тези огнени топки, той ужасно се разболявал. Загубвал косата си, цялото му тяло се покривало с рани и после започвал да повръща. Казват, че понякогаж можело и да се оправи, ама в повечето случаи само повръщал и повръщал, чак докато му се разкъса стомахът и му се сцепи гърлото и…
Андерс се изправи.
— Милорд! Защо гледате така? Какво видяхте през прозореца? Да не би някое привидение да приближава насам по проклетите релси? — Андерс уплашено погледна към прозореца.
„Лъчева болест — помисли си Джек. — Той не знае това, но описа почти всички симптоми на лъчевата болест.“
Миналата година по физика бяха учили за ядрените оръжия и за опасностите от излагане на радиация. Джек бе внимавал много в часовете, понеже майка му подкрепяше както Движението за забрана на ядреното въоръжаване, така и Движението против използуването на ядрените електроцентрали.
„Колко добре пасва лъчевата болест на цялата представа за Прокълнатите земи!“ — помисли си Джек и осъзна още нещо. Западът беше мястото, където са били проведени първите изпитания, където е бил провесен от кула и взривен прототипът на бомбата, пусната над Хирошима, където са били разрушени доста издигнати за целта селища, населени единствено от кукли-манекени, за да може армията да получи по-точна представа за ядрения взрив и резултатите от него. След това те се бяха върнали в Юта и Невада, в сърцето на последните от истинските Американски територии, и просто бяха продължили изпитанията си под земята. Той знаеше, че в онези големи пустини има огромни площи държавна земя — множество полигони и скалисти плата и назъбени пустоши, и бомбите не бяха всичко, което се изпитваше там.
Колко от тази гадост щеше да пренесе тук отвъд Слоут, ако кралицата умре? Колко от тази гадост вече бе пренесъл? И дали тази бивша пощенска станция и настояща начална гара не беше част от системата за нейното транспортиране?
— Милорд, не изглеждате добре, хич даже. Бял сте като платно, истина ви казвам!
— Добре съм — бавно отвърна Джек. — Седни. Продължавай с историята си. Лулата ти е изгаснала, запали я.
Андерс извади лулата от устата си, запали я и отново премести поглед към прозореца… но сега лицето му не беше просто мрачно, то беше уплашено.
— Аз доста скоро шъ разбера дали туй, дет се приказва, е вярно.
— И как по-точно?
— Ами утре сутрин на зазоряване потеглям през Прокълнатите земи — въздъхна Андерс. — Потеглям през Прокълнатите земи с дяволската машина на Морган дьо Орис, дето е отвън в хангара, за да закарам само Бог знае какви страховити дяволии.