От време на време хвърляше поглед към Ричард. Кожата на приятеля му изглеждаше странно бледа, почти сивопепелява, направо призрачна.
6.
Започна да се развиделява. На извития като лък източен хоризонт се появи розова лента. Скоро след това под нея се подаде червена ивица, която изблъска оптимистичната розовина високо нагоре. Очите на Джек бяха зачервени, краката го боляха. Ричард се бе опънал върху цялата седалка. Продължаваше да диша накъсано, почти неохотно. Джек забеляза, че лицето на приятеля му наистина изглежда странно пепеляво. Клепачите му трепкаха в съня, но Джек се надяваше, че той няма да запищи отново. Изведнъж устата му се отвори, но се появи само върхът на езика му, а не пронизителен писък. Ричард облиза горната си устна, изхърка и отново изпадна в безчувствената си кома.
И макар че на Джек отчаяно му се искаше да седне и да затвори очи, той не обезпокои приятеля си, понеже колкото повече от Прокълнатите земи виждаше със засилването на светлината, толкова повече се надяваше безсъзнанието на Ричард да продължи, а той самият да има сили да управлява малкия влак на Андерс. Изобщо нямаше желание да става свидетел на реакцията на Ричард Слоут на особеностите на Прокълнатите земи. Слабите болки тук-там и прекомерното изтощение бяха твърде малка цена за временното му спокойствие.
През премрежените си очи виждаше пейзаж, в който сякаш нищо не бе успяло да се изплъзне от изкривяване и осакатяване. На лунна светлина околността му се бе сторила като огромна пустиня, въпреки че имаше дървета. Сега разбра, че изцяло се е лъгал. Това, което бе взел за червеникав пясък, представляваше сипкава като прах почва, създаваща впечатлението, че стъпне ли, човек ще затъне в нея до глезените, ако не и до коленете. От тази атрофирала, пресъхнала пръст растяха окаяните дървета. Като ги гледаше на дневна светлина, те му се виждаха още по-изкривени и осакатени. Имаше чувството, че с всички сили се огъват в опита си да се скрият под своите собствени оплетени корени. Гледката бе достатъчно лоша — достатъчно лоша за Ричард Рационалния във всеки случай. Но когато човек мернеше някое от тези дървета отстрани, само с периферното си зрение, той виждаше страдащо живо същество — изкривените клони бяха ръце, вдигнати към сгърчено от болка лице, замръзнало в отчаян вик. И като се стремеше да не поглежда директно в дърветата, Джек успя подробно да разгледа страдащите им лица — отвореното „О“ на устата им, втренчените очи и увисналите носове, дълбоките бръчки по бузите. Те го псуваха, проклинаха и молеха — нечутите им гласове висяха във въздуха като дим. Както целите Прокълнати земи, тези дървета също бяха отровени.
Червеникавата земя се простираше на километри вляво и вдясно. Тук-там се виждаха малки участъци, покрити с груба жълта трева, ярка като урина или току-що нанесен слой боя. Ако не беше отвратителният цвят на високата трева, тези места щяха да приличат на оазиси, понеже в средата на всяко имаше малък кръгъл воден басейн. По повърхността на водата, която беше черна, се носеха мазни петна, самата тя също изглеждаше някак си гъста и мазна, отровна. Повърхността на един от мнимите оазиси лениво започна да се вълнува, докато влакът минаваше покрай него, и отначало Джек с ужас си помисли, че черната вода също е живо същество, измъчвано и страдащо като дърветата, които не би искал да види никога повече. За миг мерна как нещо прорязва повърхността на гъстата течност, как широк гръб или хълбок се преобръща, после се появи огромна лакома уста и захапа нищото. Изпита усещането, че люспестото тяло на животното щеше да бъде пъстро като дъгата, ако мазната течност не го бе обезцветила. „Боже мили, това дали е риба?“ — помисли си Джек. Животното му се струваше дълго над шест метра, твърде голямо, за да живее в малкия гьол. Дълга опашка разсече водата преди цялото огромно тяло да се плъзне обратно назад в дълбините.
Джек рязко вдигна глава и погледна в далечината. Бе изпитал внезапното усещане, че за миг вижда как нечия кръгла глава наднича към него над хоризонта. И тогава за втори път замръзна от ужас, подобен на ужаса, който чудовището от Лох Нес или каквото беше то, му бе сервирало преди минута. Та за Бога, как би могъл някой да наднича над хоризонта???