И той най-накрая разбра, че хоризонтът не беше истински хоризонт. През цялата нощ и чак досега драстично бе подценявал големината на Прокълнатите земи. Момчето най-сетне се огледа и на светлината на слънцето откри, че се намира в широка долина и че това, което бе смятало за хоризонт, са скалистите върхове на вериги от хълмове. Всеки или всичко би могло да ги следи под прикритието на околните хълмове. Спомни си човекоподобното същество с крокодилската опашка, което се беше шмугнало зад малката си барака. Възможно ли беше то да го е следило през цялата нощ, да го е чакало да заспи?
Влакът потракваше през зловещата долина, движеше се подлудяващо бавно.
Той внимателно огледа хълмовете и от двете страни на линията, но не видя нищо освен озарени от слънчева светлина скали. После се завъртя в кабината, страхът и напрежението за миг изцяло потиснаха умората му. Ричард преметна ръка през очите си и продължи да спи. Всичко, всеки би могъл да върви успоредно с тях и да чака удобния случай.
Бавно, почти потайно движение вляво го накара да затаи дъх. Нещо огромно сякаш се плъзгаше… Джек си представи как половин дузина от хората-крокодили се свличат по скалистите склонове към него. Сложи ръце над очите си и се втренчи към мястото, където си мислеше, че ги е видял. Скалите имаха същия червен цвят като сипкавата почва. Виещата се между тях пътека минаваше през някаква дълбока цепнатина и водеше към билото. Това, което мърдаше между две от щръкналите скали, дори смътно не приличаше на човек. Беше змия, поне Джек реши, че е змия… понеже то тъкмо се бе плъзнало в една скрита част от пътеката и той видя само част от огромно кръгло и лъскаво тяло на влечуго да изчезва зад скалите. По кожата му май имаше някакви странни ивици, май имаше петна от изгорено, като че ли бе видял някакви назъбени черни дупки, тъкмо преди то да се шмугне зад скалите. Джек проточи шия, за да види мястото, откъдето ще се покаже, и след секунди стана свидетел на смразяваща гледка. Главата на гигантски червей, наполовина заровена в червената пръст, се въртеше срещу него. То имаше очи с клепачи, но главата му беше на червей.
Някакво друго животно с голяма глава и влачещо се тяло се подаде изпод съседна скала и когато гигантската глава на червея се стрелна след него, Джек видя, че бягащото създание е едно от кучетата-мутанти. Червеят отвори уста като пощенски чувал и загреба нещастната животинка. Джек ясно чу изхрущяването на счупени кости. Воят на кучето секна. Огромният червей го бе преглътнал като хапче. Сега точно пред чудовищното му тяло се простираше една от черните следи, оставени от огнените топки, и Джек смаян видя как дългото създание се заравя в праха със скоростта, с която подводница се потапя в дълбините на океана. То очевидно разбираше, че следите на огнените топки могат да му навредят и както всеки червей щеше да си прокопае път под тях. Джек гледа, докато грозното създание напълно се скри в червената пръст. След това неспокойно обходи с поглед целия склон, осеян тук-там с ивици от жълтата трева. Чудеше се къде ли ще се покаже отново.
Когато най-накрая поне отчасти се увери, че червеят няма да се опита да погълне влака, Джек отново започна да оглежда скалистите хълмове.
7.
Преди Ричард да се събуди в късния следобед на същия ден, Джек видя:
поне една глава със сигурност да наднича иззад билото на хълмовете;
още две друсащи се смъртоносни огнени топки да летят към него с бясна сила;
обезглавения скелет на нещо, което отначало взе за скелета на огромен заек, а после с ужас откри, че е на бебе, да лежи край релсите оглозган и лъщящ, последван от:
кръглото проблясващо черепче на същото бебе, полузаровено в синкавата пръст.
Освен това видя:
глутница кучета-мутанти, но много по-изродени от предишните, да пълзят след влака с потекли от глад лиги;
три дъсчени колиби, наколни човешки жилища, издигнати върху рохкавата червена пръст, обещаващи, че някъде в тази воняща отровена пустош — Прокълнатите земи — има хора, които ловуват, за да се прехранват;
малка птица без пера с — (чист полъх от Териториите) — брадато маймунско лице и ясно очертани пръсти, стърчащи от върховете на крилата й.
Но най-лошото от всичко (отделно от това, което си мислеше, че е видял) бе гледката как две абсолютно неузнаваеми животни пият вода от един от черните гьолове — животни с дълги зъби, човешки очи, предна част на тялото, приличаща на тялото на свиня, и задна, приличаща на тялото на голяма котка. И космати лица. Докато влакът се изнизваше покрай тях, Джек забеляза, че тестисите на мъжкото са големи колкото възглавница и са провиснали чак до земята. Какво причиняваше подобна уродливост? Джек предположи, че е радиоактивността, тъй като едва ли нещо друго притежаваше необходимата сила в такава степен да деформира природата. Създанията, отровени по рождение, гълтаха също толкова отровената вода и ръмжаха срещу преминаващия влак.