— Улучи ли го, улучи ли го? — питаше Ричард.
Човекът сега тичаше нагоре през долината, размахал огромни плоски стъпала. Джек изведнъж разбра, че това са някакви странни, приличащи на чинии приспособления — снегоходките на Прокълнатите земи. Онзи се опитваше да се скрие зад едно от дърветата.
Джек вдигна автомата с две ръце и насочи късата цев. След това внимателно натисна спусъка. Оръжието подскочи в ръцете му, но по-леко от първия път. Куршумите се разлетяха и поне един от тях попадна в целта, понеже човекът се катурна встрани, сякаш току-що го бе блъснал камион. Снегоходките изхвръкнаха от краката му.
— Дай ми твоя автомат — каза Джек. Пое го и както бе на колене, изстреля половин пълнител напред в тъмнината. Надяваше се, че е улучил създанието, което ги чакаше там.
Още една стрела улучи кабината. Друга солидно изтрака в стената на покрития вагон.
Ричард, свит на пода на кабината, трепереше и плачеше.
— Зареди моя — нареди Джек, извади пълнителя от джоба си и го пъхна под носа му. После затърси с поглед втория нападател. След по-малко от минута щеше да бъде твърде тъмно, за да се види каквото и да било.
— Виждам го! — извика Ричард — Видях го. Точно там! — Сочеше към една безмълвна, бързо движеща се между скалите сянка и Джек шумно изпразни остатъка от втория пълнител по нея. После Ричард пое празния автомат и му подаде заредения.
— Симпатицни момцета, добри момцета. — Гласът идваше от дясната им страна, но бе невъзможно да се разбере от какво разстояние. — Вие сте спрете сега. Аз състо сте спра, радзбрано? Свърсваме с тази работа, радзбрано? Симпатицни момцета, вие мозе би сте ми продадете тази пуска. Тя много добре убива, виздам аз.
— Джек! — уплашено прошепна Ричард, за да го предупреди.
— Хвърли лъка и стрелите! — изрева Джек.
— Джек, не можеш — прошепна Ричард.
— Веднага сте ги хвърля — каза гласът, все още пред тях. Нещо леко тупна в праха. — Вие момцета спрете. Продайте ми пуска, радзбрано?
— Добре — каза Джек. — Приближи се, за да можем да те виждаме.
— Радзбрано — отвърна гласът.
Джек дръпна лоста назад.
— Когато извикам, го блъсни напред толкова бързо, колкото можеш — прошепна той в ухото на приятеля си.
— О, Господи! — простена Ричард.
Джек провери дали предпазителят на автомата, който му бе подал Ричард, е освободен. Струйка пот се стече право в дясното му око.
— Всицко е наред веце — каза гласът. — Момцетата могат да се изправят. Изправете се, момцета.
„Събуди се, събуди се, моля, моля.“ Влакът, движещ се по инерция, почти спря.
— Сложи ръката си върху лоста — прошепна Джек. — Той скоро ще се покаже.
Треперещата ръка на Ричард докосна лоста. Изглеждаше твърде малка, твърде детска.
Джек изведнъж си спомни как старият Андерс беше коленичил пред него на изкорубения под и го бе попитал: „Но вие шъ се измъкнете ли невредим, милорд?“ Той изобщо не се беше отнесъл към въпроса му сериозно, бе му отговорил твърде лекомислено. Та какво са Прокълнатите земи за момче, което е мъкнало бурета за Смоуки Ъпдайк?
Сега Джек много повече се страхуваше, че ще се напишка, отколкото че Ричард ще блъвне обяда си върху лодена на Майлс П. Кигър, превърнал се тук в пончо.
Силен смях изригна в тъмнината край кабината. Джек се изправи, вдигна автомата и изкрещя в мига, в който едно тежко тяло се блъсна в стената на кабината и прилепна там.
Ричард натисна лоста и влакът рязко пое напред.
Една гола космата ръка здраво стисна стената на кабината. „Толкова за Дивия запад“ — помисли си Джек и в този миг цялото туловище на човека се надвеси над тях. Ричард изпищя, а той наистина едва не се напишка.
Лицето сякаш беше само зъби и изглеждаше по-зло от готова да ухапе гърмяща змия. Някаква капка (Джек инстинктивно реши, че е отрова) падна от един от дългите, изкривени зъби. С изключение на малкия нос, създанието, изправило се срещу момчетата, изключително много приличаше на човек със змийска глава. В ципестата си ръка държеше нож. Джек даде един изстрел напосоки.
Създанието се поколеба, олюля се назад за миг и Джек изведнъж видя, че ципестата ръка и ножът са изчезнали. То замахна напред с окървавения си чукан и върху ризата на Джек цъфна червено петно. Джек, загубил ума и дума, насочи автомата към гърдите на нападателя и дръпна спусъка.
Огромна червена дупка се появи в средата на нашарените гърди и дългите, изкривени зъби изтракаха. Джек продължаваше да натиска спусъка, автоматът от само себе си повдигна цевта си и след секунда-две главата на създанието се превърна в кървава каша. Още миг и то изчезна. Единствено огромното кърваво петно до стената на кабината показваше, че двете момчета не бяха сънували цялата схватка.