Ситуацията в лагера се оказа по-добра, отколкото Джек се бе надявал и в най-смелите си мечти. Очевидно тук се ставаше рано, както на всички свързани с военните места, и по-голямата част от състава май беше навън, за да премине през затъпяващата строева подготовка и укрепващите тялото физически упражнения.
— Надясно — кресна Джек на Ричард.
— После какво? — отзова се той.
Джек отвори уста и извика заради чичо Томи Удбайн, премазан на средата на улицата, заради непознатия колар, пребит да смърт в калния двор, заради Фърд Джанклоу, заради Вълк, убит в задимения кабинет на Сънлайт Гардънър, и заради майка си, но най-много заради кралица Лаура де Лосиан, която също беше негова майка, и заради престъплението, извършващо се върху тялото на Териториите. Той изкрещя като Язон и гласът му бе гръмовен.
— Да ги разпердушиним! — изрева Джек Сойер/Язон де Лосиан и откри огън наляво.
8.
От страната на Джек имаше параден плац, от страната на Ричард — дълга дървена постройка. Тя изглеждаше като хотел във филм на Рой Роджърс, но Ричард предположи, че е казарма. Всъщност цялото място му се струваше по-познато от всичко, което бе видял в този странен свят, където го беше довел Джек. Бе виждал подобни места в новините по телевизията. Подкрепяните от ЦРУ превратаджии, подготвяни за прехвърляне в Южна и Централна Америка, се обучаваха на подобни места. Само че техните лагери обикновено се намираха във Флорида, пък и съществата, които изскачаха от казармата, никак не приличаха на кубинци. Ричард изобщо не можеше да определи какви са.
Някои от тях донякъде напомняха средновековните рисунки на дяволи и сатири. Други приличаха на изродени човешки същества, изглеждаха почти като пещерни човеци. А едно от създанията, клатещо се насам-натам под ранните слънчеви лъчи, имаше покрита с люспи кожа и очи с мигателна ципа… и му приличаше на алигатор, който някак си успява да се движи изправен. Докато го гледаше, то вдигна муцуната си и нададе вика-хрип, чут от него и Джек по-рано: „Кррррруууууу!“ Остана му време да забележи, че повечето от тези дяволски същества изглеждат напълно шашардисани, преди автоматът на Джек гръмовно да разцепи въздуха.
От страната на Джек две дузини вълкодлаци очевидно бяха правили гимнастически упражнения на парадния плац. Повечето от тях също носеха зелени панталони, ботуши с отрязани върхове и колани, сложени като патронташи. Също като вълкодлака пред караулното, те изглеждаха тъпи, плоскоглави и зли.
Стояха като замръзнали по местата си и наблюдаваха приближаването на влака, тикащ пред себе си портата и нещастния им другар, залепнал за нея. Когато Джек извика, те се размърдаха, но беше твърде късно.
Вълкодлаците на Морган грижливо бяха подбирани в продължение на пет години съобразно тяхната сила и бруталност, страх и лоялност. По-голямата част от този прецизно сформиран отряд бе ликвидирана за секунди от автомата в ръцете на Джек. Вълкодлаците изпокапаха с разкъсани гърди и кървящи глави. Разнесоха се викове на болка и гняв… но не много. Повечето от тях просто умряха.
Джек изстреля пълнителя и грабна друг. От лявата страна на плаца имаше четирима оцелели, в средата още двама се бяха снижили под огневата линия. Те бяха ранени, но сега се приближаваха към него. Дългите им нокти риеха земята, по лицата им никнеше козина, очите им пламтяха. Докато тичаха към машината, Джек видя как растящите им зъби си проправят път през твърдата козина, току-що пораснала по брадите им.
Той натисна спусъка на автомата, с усилия задържа горещата му цев надолу, тъй като силният откат се опитваше да повдигне дулото. Нападащите го вълкодлаци бяха отхвърлени назад толкова силно, че се преметнаха във въздуха като акробати. Другите четирима не спираха и за миг, още преди две минути бяха търтили към мястото, на което по-рано се намираше вратата.
Разнородните създания, изсипали се от казармата, най-накрая сякаш успяха да схванат, че новодошлите, макар и да карат влака на Морган, съвсем не са приятелски настроени. Без сигнал за атака, те с ръмжене се понесоха напред като плътна маса. Ричард опря цевта на автомата на стената на кабината и откри огън. Куршумите ги разкъсваха и ги отхвърляха назад. Две от съществата, изглеждащи като козли, застанаха на ръце и колене — или копита — и изприпкаха обратно вътре. Ричард видя как три от другите се завъртяха и се строполиха под куршумите. Обзе го дива радост, но и някак си му призля.