— Озмънд?
Ричард светна.
— Точно така. Никога не чух първото му име. Но той идваше веднъж на месец-два. Понякога и по-често. Веднъж идва през вечер в продължение на една седмица и след това изчезна за половин година. Когато идваше, винаги се заключвах в стаята си. Не харесвах миризмата му. Използуваше някакъв гаден одеколон, предполагам, въпреки че миришеше по-силно, като на парфюм. На евтин парфюм. Но отдолу…
— Отдолу избиваше миризма, като че ли не се е къпал поне десет години.
Ричард смаяно хлъцна.
— Аз също го срещнах като Озмънд — обясни Джек. Бе обяснявал и преди — поне част от това — но тогава Ричард не го бе слушал. Сега обаче слушаше. — В частта от Териториите, която съответствува на Ню Хампшир, още преди да го срещна като Сънлайт Гардънър в Индиана.
— В такъв случай сигурно си видял и… и сина му.
— Руел ли? — Джек поклати глава. — Руел тогава сигурно е бил в Прокълнатите земи и е получавал поредните няколко дози. — Джек си помисли за червените рани по лицето на чудовищното създание, после си спомни за червеите. Погледна зачервената си, подпухнала китка и потрепера. — Никога не бях виждал Руел преди края, никога не съм виждал и неговия американски двойник. Ти на колко години беше, когато Озмънд започна да се появява?
— Трябва да съм бил четиригодишен, понеже онова нещо… знаеш кое… в дрешника… още не се беше случило. Спомням си, че след това още повече се страхувах от него.
— След като животното те докосна в дрешника, така ли?
— Да.
— А това стана, когато беше на пет, нали?
— Да.
— Когато двамата бяхме на пет.
— Да. Можеш да ме свалиш за малко. Ще се опитам да повървя.
Джек се подчини. Двамата продължиха мълчаливо с наведени глави, без да се поглеждат. Когато Ричард е бил на пет, нещо се бе протегнало от тъмното и го бе докоснало. Когато двамата бяха на шест…
(на шест, Джеки беше на шест)
… Джек бе чул баща си и Морган да говорят за едно място, където ходели, едно място, което Джеки наричаше Страната на сънищата наяве. А по-късно през същата година нещо се беше протегнало от тъмното и бе докоснало него и майка му. И това нещо е било гласът на Морган Слоут — ни повече, ни по-малко. Морган Слоут, който се обаждаше от Грийн Ривър, Юта, и хлипаше. Той, Фил Сойер и Томи Удбайн бяха тръгнали три дни по-рано на ранния си ноемврийски лов. Друг техен колега — Ранди Гловър — имаше луксозна вила в Блесингтън, Юта. Гловър обикновено ловуваше с тях, но тази година кръстосваше Карибско море. Морган се обаждаше, за да съобщи, че Фил е застрелян, очевидно от някакъв друг ловец. Той и Томи Удбайн го измъкнали от пустошта на импровизирана носилка. Морган каза, че Фил дошъл в съзнание в джипа на Гловър и го помолил да предаде обичта му на Лили и Джек. Умрял петнадесет минути по-късно, докато Морган като обезумял карал към Грийн Ривър и най-близката болница.
Морган не беше убил Фил. Имаше си Томи, за да потвърди, че тримата са били заедно, когато е прозвучал изстрелът, в случай че изобщо някога се изискат свидетелски показания (което, разбира се, не бе станало).
Но сега Джек си мислеше, че това не означава, че не би могъл да си наеме някого, за да му го свърши. Нито пък означаваше, че чичо Томи не е таял съмнения относно случилото се. Ако е така, може би чичо Томи не е убит само за да останат Джек и умиращата му майка напълно без закрила срещу грабителските попълзновения на Морган. Може би е умрял, понеже Морган най-накрая се е изморил да се чуди дали единственият свидетел няма да намекне на оцелелия син, че смъртта на Фил Сойер е нещо повече от нещастен случай. Джек усети, че кожата му настръхва от ужас и погнуса.
— Този човек навърташе ли се у вас преди баща ти и баща ми да тръгнат на лов за последен път? — свирепо попита той.
— Джек, бил съм само четиригодишен…
— Не, не си бил на четири, а на шест. Бил си на четири, когато е започнал да идва, но беше на шест, когато убиха баща ми в Юта. А ти не забравяш, Ричард. Той идваше ли у вас преди да умре баща ми?
— Точно по това време идваше почти през вечер — каза Ричард. Гласът му едва се чуваше. — Точно преди този последен лов.
Въпреки че Ричард нямаше никаква вина, Джек не можа да сдържи горчивината си.
— Моят баща умира по време на лов в Юта, чичо Томи го прегазват в Лос Анжелос. Ричард, смъртността между приятелите на баща ти е дяволски висока!
— Джек…
— Обърне ли се колата, пътища много или счупи ли се стомната, няма защо да биеш детето. Ричард, можеш да си избереш клише, което ти харесва — каза Джек, — но когато дойдох при теб в училището „Тейър“, ти ме нарече побъркан.