„Злорадо значи“ — помисли си Джек.
— Понякога ме питаше дали искам да отида с него и аз винаги отказвах. Той кимваше и си спомням, че веднъж каза: „Има време. Някой ден ще разбереш всичко, Рич… след години.“ И си спомням как си помислих, че ако говори за черния хотел, изобщо не искам да разбирам. — Ричард въздъхна. — Веднъж, когато беше пиян, каза, че вътре имало нещо, че било там отдавна. Спомням си, че си бяхме легнали. Вятърът духаше силно през онази нощ. Чувах как вълните се удрят в брега и как ветропоказателите скърцат, докато се въртят по върховете на кулите на „Азенкур“. Звукът беше страховит. Мислех си за хотела и всички онези стаи, празни и безлюдни…
— Като изключим духовете — промърмори Джек. Стори му се, че чува стъпки, и бързо погледна назад. Нищо. Никой. Докъдето стигаше погледът му, релсите бяха пусти.
— Точно така. Като изключим духовете — съгласи се Ричард. — И тогава аз попитах: „А то ценно ли е, татко?“, а той отговори: „Най-ценното, което съществува.“ — Ами тогава някой маниак вероятно ще се вмъкне и ще го открадне — подметнах аз, въпреки че никак не ми се обсъждаше повече тъкмо тази тема, но пък и никак не ми се искаше да го оставя да заспи. Не и когато навън духаше такъв страховит вятър и когато ветропоказателите поскърцваха толкова злокобно. Той се засмя и чух как си налива още малко бърбън от бутилката, която стоеше на пода край леглото му. „Рич, никой не може да го открадне — каза той. — А ако някой маниак успее да влезе в «Азенкур», ще види неща, които не е виждал никога. — После отпи от чашата си и мога да ти кажа, че започна да се унася. — Само един човек на света би могъл някога да докосне това нещо, но той никога няма да се доближи до него, Рич. Обещавам ти това. Най-интересното е, че то е едно и също тук и там отвъд. Просто не се променя, поне доколкото на мен ми е известно, то наистина не се променя. Бих искал да го притежавам, но изобщо не мисля да се опитвам, поне не сега, а може би и никога. Какво ли не бих могъл да правя с него! О, наистина бих могъл, но, общо взето, смятам, че най ми харесва то да остане там, където си е.“ Вече и на мен ми се беше приспало, но аз го попитах какво е това то, за което говори.
— И какво ти отвърна той? — с пресъхнала уста запита Джек.
— Ами нарече го… — Ричард се поколеба и се смръщи. — Нарече го „оста на всички възможни светове“ и се засмя. А после го нарече нещо друго. Нещо, което изобщо не би ти харесало.
— И какво беше то?
— То направо ще те подлуди.
— Хайде, Ричард, изплюй го!
— Ами нарече го… хм… нарече го „безразсъдството на Фил Сойер“.
Само че Джек не изпита гняв, а изблик на гореща, замайваща възбуда. Това беше талисманът, точно така. Оста на всички възможни светове. Колко свята? Само Бог знаеше. Американските територии, самите Територии, хипотетичните Територии на Териториите и така нататък и така нататък… до безкрайност. Вселена от светове, необхватен макрокосмос от светове и във всички тях едно нещо, което винаги остава същото, една обединяваща сила — несъмнено добра, въпреки че сега е затворена на зловещо място. Талисманът, оста на всички възможни светове. Дали той наистина беше и безразсъдството на Фил Сойер? Сигурно. Безразсъдството на Фил… безразсъдството на Джек… на Морган Слоут… на Гардънър… и надеждата на две кралици, разбира се.
— Значи няма само двойници! — възкликна Джек.
Ричард, който крачеше с мъка и наблюдаваше как траверсите изчезват под краката му, нервно се втренчи в него.
— Не са двойници, а нещо повече, понеже има повече от два свята. Има тройници… четворници… кой знае? Морган Слоут тук, Морган дьо Орис там отвъд, вероятно Морган, херцог на Азриил, нейде другаде. Но той никога не е влизал в хотела.
— Не разбирам за какво говориш — въздъхна Ричард, а примиреният му глас сякаш казваше: „Но съм сигурен, че така или иначе ще продължиш и ще преминеш от глупости към същински безумия. Всички да се качват! Тръгваме към Сийбрук Айланд!“
— Той не може да влезе вътре. Това е. Морган от Калифорния не може… и знаеш ли защо? Защото Морган дьо Орис не може. А Морган дьо Орис не може, понеже Морган от Калифорния не може. Ако един от тях не може да влезе в своята версия на черния хотел, в такъв случай никой от тях не може. Разбираш ли?
— Не.
Джек изобщо не чу какво му отвърна Ричард. Изгаряше от откритието си.