Ричард се смъкна от гърба му.
— Добре ли си?
Ричард вдигна изпосталялата си ръка, подпря палец в бузата си и потри челото си с пръсти.
— Горе-долу. Виждаш ли баща ми?
Джек поклати глава.
— Още не.
— Но той е тук.
— И аз така мисля. Поне би трябвало. — Джек си спомни за мотела „Кингсланд“, представи си омърляната сивкава фасада, счупената дървена табела. Морган Слоут сигурно надзърташе като животно от дупката си от мотела, който бе използувал толкова често преди шест-седем години. Джек незабавно усети яростното присъствие на Морган Слоут недалеч от себе си, сякаш самото знаене къде е Слоут го беше повикало.
— Е, не се тревожи за него. — Гласът на Ричард бе по-тънък от цигарена хартийка. — Искам да кажа да не се тревожиш, че аз се тревожа за него. Мисля, че е мъртъв, Джек.
Джек погледна приятеля си с подновено безпокойство. Дали беше възможно Ричард наистина да загуби разсъдъка си? Със сигурност изгаряше от температура.
— Разпръснете се! — изрева мегафонът на Сънлайт Гардънър нейде от хълма.
— Значи ти мислиш, че…
И тогава Джек наистина чу още един глас — един полупознат глас. Бе му се сторило, че го чува, още докато Сънлайт Гардънър раздаваше сърдитите си команди. Разпозна тембъра и интонацията още преди да може да го идентифицира. И странно, но звукът на този специфичен глас го накара да се отпусне (сякаш би могъл да спре да пресмята и да се терзае, понеже някой друг ще се погрижи за всичко) преди да успее да назове притежателя му.
— Джек Сойер — повтори гласът. — Ела насам, сине.
Гласът беше на Спийди Паркър.
— Да, наистина — каза Ричард, затвори подпухналите си очи и заприлича на труп, изхвърлен от прилива.
„Да, наистина смятам баща си за мъртъв“ — бе имал предвид Ричард, но умът на Джек беше твърде зает, за да разгадава бълнуванията му.
— Ела насам, Джеки — отново го позова Спийди и момчето разбра, че гласът идва откъм най-голямата група скали — три съединени вертикални грамади само на няколко стъпки от водата. Тъмна линия, показваща най-високата точка на приливите, ги пресичаше едва на четвърт от височината им.
— Спийди — прошепна Джек.
— О-йеее — долетя в отговор. — Примъкни се насам, без онез зомбита да те видят. Дотътри и приятеля си.
Ричард продължаваше да лежи по гръб върху пясъка, покрил лицето си с ръце.
— Хайде, Ричи — прошепна Джек в ухото му. — Трябва да се преместим малко по-нататък. Спийди е там.
— Спийди ли? — толкова тихо промълви Ричард, че Джек едва разбра какво казва.
— Да, един приятел. Виждаш ли онези скали? — Джек повдигна главата му. — Той е зад тях и ще ни помогне. Точно сега наистина имаме нужда от малко помощ.
— Не мога да видя добре — оплака се Ричард. — Пък и съм така изморен…
— Качи се пак на гърба ми. — Джек се обърна и почти легна върху пясъка. Ръцете на Ричард се прехвърлиха през раменете му и немощно ги стиснаха.
Джек надникна иззад ръба на скалата. В долния край на крайбрежната улица Сънлайт Гардънър оправяше косата си и крачеше към входа на мотел „Кингсланд“. Черният хотел страховито се извисяваше. Талисманът пак зина, за да повика Джек Сойер. Гардънър се поколеба пред вратата на мотела, приглади с две ръце косата си, поклати глава, чевръсто се връцна кръгом и бързо закрачи обратно към редицата черни лимузини. Мегафонът се вдигна.
— Докладвайте на всеки петнадесет минути! — изграчи Гардънър. — Чуйте ме добре! Съобщавайте ми, дори ако видите, че се движи някоя буболечка! Точно така! Съвсем сериозно ви нареждам!
После отново се насочи към мотела. Останалите го наблюдаваха. Време беше. Джек стисна тънките ръце на Ричард, напусна скалното си убежище и наведен затича през плажа. Краката му затъваха във влажния пясък. Спасителните скали, които му се бяха стрували толкова близо, докато бе говорил със Спийди, сега сякаш бяха на цял километър. Откритото пространство между него и тях изобщо не се скъсяваше. Скалите като че ли отстъпваха, докато той тичаше. Джек всеки миг очакваше да чуе изпукването на изстрел. Дали първо щеше да усети куршума или щеше да чуе детонацията преди куршумът да го повали? Най-сетне трите скали започнаха да стават все по-големи и по-големи — и той изведнъж стигна благословената им закрила.