— Спийди — каза той и въпреки всичко почти се засмя. Но видът на Спийди, който седеше край някакво малко сгънато одеяло, облегнат на средната от скалите, задуши не само смеха в гърлото му, а и поне половината от надеждите му.
2.
Понеже Спийди Паркър изглеждаше по-зле от Ричард. Много по-зле. Той изнурено кимна на Джек и момчето си помисли, че Спийди потвърждава обзелата го безнадеждност. Кожата на лицето му бе напукана и сълзеше. Беше облечен само с някакви овехтели кафяви спортни гащета и цялото му тяло бе покрито с ужасни рани, сякаш беше болен от проказа.
— Сега приседни, пътниче Джек — с дрезгав, стържещ глас прошепна негърът. — Добре наостри уши, щото има много неща, дет трябва да чуеш.
— А ти как си? Имам предвид… Господи, Спийди… мога ли да направя нещо за теб? — попита Джек и внимателно свали Ричард върху пясъка.
— Хич не се тревожи за Спийди, а си отвори ушите, както ти рекох. Не съм баш добре, сам виждаш, ама лесно ще се оправя, напрайш ли каквот тряба. Таткото на приятелчето ти ме подреди тъй. Своето собствено момче също, чини ми се. Дъртият Блоут хич не ще чедото си в тоз хотел, не, господине. Но ти тряба да го заведеш там, сине. Няма друг начин. Тряба и толкоз.
Спийди сякаш отпадаше все повече и повече, докато говореше, а Джек едва се сдържаше да не заплаче. Очите го смъдяха и той усещаше, че не му се е плакало толкова много още от смъртта на Вълк.
— Знам, Спийди. Отдавна разбрах това.
— Добро момче си ти — рече старецът, облегна глава на скалата и внимателно го разгледа. — Единствен си, вярно. Пътят е оставил отпечатък върху лицето ти, виждам. Единствен си и ще го направиш.
— Как е мама, Спийди? Моля те, кажи ми. Още е жива, нали?
— Ти скоро ще можеш да й се обадиш, да, сине, и ще открийш, че е добре — отвърна Спийди. — Ама първом трябва да го вземеш. Понеже не го ли вземеш, тя ще бъде мъртва. Лаура, кралицата, също. И тя ще е мъртва. — Спийди се понадигна, за да си изправи гърба, и се смръщи. — Чакай да ти кажа. Почти сички в двора са се отрекли от нея, зарязали са я, га че ли вече е мъртва. — На лицето му се изписа отвращение. — Щото сички се страхуват от Морган. Понеже знаят, че Морган ще им смъкне кожицата от гърбовете, не му ли се закълнат във вярност сегинка, когат в Лаура все още има искрица живот. Но в покрайнините на Териториите двукраки змии като Озмънд и шайката му обикалят насам-натам, за да шушнат на людете, че тя вече е мъртва. А ако тя умре, пътниче Джек, ако тя умре… — Спийди наведе израненото си лице към него. — Тогаз ще настане черен ужас и в двата свята. Черен ужас! А ти можеш да се обадиш на майка си. Но първом тряба да го вземеш. Тряба. Сега той е сичко, дет е останало.
Джек нямаше нужда да го пита какво има предвид.
— Радвам се, че разбираш, сине. — Спийди затвори очи и облегна глава на камъка. След секунда очите му отново бавно се отвориха. — Съдби. Затова е сичко туй. Повече съдби, повече човешки живота, отколкот знайш. Чувал ли си името Ръштън? Не мож да не си го чул през цялото туй време на път.
Джек кимна.
— И сички тез съдби са причината твоята майка да те заведе чак в хотел „Алхамбра“, пътниче Джек. А аз просто си седях и чаках, щото знаех, че ще се явиш. Талисманът пък те издърпа тук, момче. Язон. Туй име също си го чувал, чини ми се.
— Това съм аз — каза Джек.
— Тогаз вземи талисмана. Донесох туй малко нещо, все ще ти е от полза. — Той немощно посегна към одеялото и Джек забеляза, че то е от гума и следователно е нещо съвсем друго.
Пое гумения вързоп от протегнатата ръка на Спийди и попита:
— Но все пак как ще вляза в хотела? Не мога да се прехвърля през оградата, нито пък мога да доплувам до него с Ричард.
— Надуй туй нещо. — Очите на Спийди отново се бяха затворили.
Джек разгъна гумения предмет, който се оказа надуваема лодка с форма на безкрако конче.
— Позна ли я? — В гласа на Спийди се долавяше носталгия. — Аз и ти я преместихме еднаж, гат ти обясних за имената.
Джек изведнъж си спомни как бе отишъл при Спийди в онзи ден, който беше изглеждал пълен с отрязъци от черно и бяло, и го бе намерил да поправя кончетата от въртележката в кръглата барака. „Тя мъчно позволява подобни волности, но ми се чини, че няма да има нищо против, ако ми помогнеш да я върнем, дет й е мястото.“ Сега тези думи също имаха много по-дълбоко значение. И за Джек още едно късче от света застана на мястото си.
— Сребърната дама — каза той.
Спийди му намигна и Джек отново изпита странното чувство, че всичко в живота му се е подреждало така, че да го доведе тъкмо тук.