— Твоят приятел добре ли е, а? — попита Спийди сякаш между другото.
— Така мисля. — Джек неспокойно погледна към Ричард, който се бе обърнал на една страна и затворил очи, дишаше тежко.
— Ами тогаз, докат още мислиш тъй, надуй Сребърната дама. Щото знайш, че трябва да заведеш туй момче със себе си без значение как. То също е част от всичко.
Кожата на Спийди сякаш ставаше все по-зле. Бе придобила странен сивопепеляв оттенък. Преди да надуе лодката, Джек попита:
— Мога ли да направя нещо за теб, Спийди?
— Аха. Прескочи до аптеката на Пойнт Венути и ми примъкни кутишка крем против изгаряне. — Той поклати глава. — Знайш как да помогнеш на Спийди Паркър, момче. Вземи талисмана. Това е цялата помощ, дет ми е нужна.
Джек започна да надува лодката.
3.
Не след дълго вече слагаше запушалката. Лодката с форма на кон с ненормално широк гръб бе дълга около четири стъпки.
— Не знам дали ще мога да закарам Ричард с това нещо — въздъхна Джек. Не се оплакваше, просто мислеше на глас.
— Той ще изпълнява сички нареждания, пътниче Джек. Просто ще седиш зад него, та да го подкрепяш. Само туй му е нужно.
Ричард се бе преместил на завет досами скалите и сега дишаше почти нормално през отворената си уста. Джек не би могъл да каже дали спи, или е буден.
— А там отзад има ли кей или нещо подобно?
— По-добро от кей, Джеки. Стигнеш ли зад вълнолома, ще видиш големи колони, дет стърчат от водата и подпират частта от хотела, която виси над океана. Ще видиш и стълба между тез колони. И щом качиш Ричард по стълбата, ще се озовеш на голяма тераса с едни мнооого високи прозорци. От онез, дет са кат врати. Знайш ги, нали? Отвориш ли един от тях, вече си в трапезарията. — Успя да се поусмихне. — А влезеш ли еднаж в трапезарията, смятам, че ще успейш да надушиш талисмана. И не се страхувай от него, сине. Той те чака и ще скочи в ръцете ти кат добро куче.
— А какво ще попречи на всички тези хора да тръгнат след мен?
— Пфу!!! Мчи те не могат да влязат в черния хотел! — Отвращение от глупостта на Джек надникна от всяка бръчка по лицето на Спийди.
— Знам. Имах предвид във водата. Те биха могли да ме погнат с лодка или нещо такова.
Сега върху лицето на Спийди наистина разцъфна усмивка — болезнена, но искрена.
— Туй, смятам, ще видиш и сам, пътнико Джек. Блоут и неговите хора трябва да стоят далеч от водата, хе-хе. Сега хич, ама хич, не си го слагай туй на сърцето. Само помни какво ти казах и гледай да влезеш, чу ли?
— Вече съм там — каза Джек и се примъкна към скалите, за да огледа обстановката. Беше успял да пресече улицата и да стигне до скривалището на Спийди, без да бъде забелязан. Сигурно щеше да успее да завлече Ричард до водата и да го качи на лодката. С още мъничко късмет би трябвало да може да се добере незабелязан и до колоните — Гардънър и мъжете с биноклите бяха съсредоточили вниманието си главно върху градчето и хълмовете.
Джек надникна иззад високите скали. Лимузините все още стояха пред хотела. Подаде глава още три-четири сантиметра, за да погледне през улицата. Един от мъжете с черни костюми тъкмо излизаше през вратата на полуразрушения мотел „Кингсланд“. Джек забеляза, че той се стреми да не поглежда към черния хотел.
Изведнъж нечия свирка запищя високо и настоятелно като жена.
— Мърдай — дрезгаво прошепна Спийди.
Джек бързешком отметна глава и видя, че на върха на тревистото възвишение зад порутените къщурки един от хората с черни костюми продължава да надува свирката и да сочи право към него. Тъмната коса се полюляваше край раменете му. С черния си костюм, черната коса и черните очила той приличаше на ангела на смъртта.
— Открит е! Открит е! — изрева Гардънър. — Застреляйте го! Хиляда долара на този, който ми донесе топките му!
Джек се дръпна зад прикритието на скалите. След половин секунда един куршум отскочи от средната грамада тъкмо преди звукът от изстрела да достигне до тях. „Е, сега поне знам, че куршумът те поваля преди да чуеш изпукването на пистолета“ — помисли си Джек, докато теглеше Ричард към лодката.
— Тръгвай, не се бави — бързо рече Спийди. — След тридесет секунди куршумите ще завалят тук кат дъжд. Стой зад вълнолома, докат можеш, и после сечи направо. Вземи го, Джек!
Втори куршум се разплеска в пясъка пред малкия им редут и Джек хвърли на Спийди безумно уплашен поглед. После натика Ричард в предната част на лодката и се зарадва, когато видя, че приятелят му показва достатъчно признаци на разум, за да се вкопчи и да се държи за гумената шия на кобилата. Спийди вдигна дясната си ръка с жест, изразяващ сбогуване и благословия. Както стоеше на колене, Джек блъсна лодката и я запрати почти до водата. Чу нов писък на свирката и се изправи. Още тичаше, когато лодката пльосна във водата. Успя да се намести в нея мокър до кръста.