Загреба усилено покрай вълнолома. Когато стигна до края му, зави и навлезе в открити води.
4.
Продължаваше да гребе съсредоточено, твърдо решил да не разреши на мозъка си да обмисля въпроса какво ще прави, ако хората на Морган са убили Спийди. Трябваше да стигне под колоните и толкоз. Един куршум удари водата на около два метра вляво и се разхвърчаха пръски. Чу как друг с изсвирване рикошира от вълнолома. Гребеше напред с всички сили.
Загуби представа за времето. В един миг се претърколи във водата и доплува до задната част на лодката, за да я бута по-бързо напред с ножичното движение на краката си. Едва забележимо течение го носеше към целта му. Най-сетне колоните започнаха — високи дървени диреци с дебелината на телефонни стълбове. Джек вдигна брадичка над водата и видя и самият огромен хотел да стърчи над широката черна тераса, надвиснала над океана. Погледна назад и вдясно, но Спийди сякаш не помръдваше. Или напротив? Ръцете на негъра изглеждаха различни. Може би…
На тревистия склон зад редицата порутени къщурки цареше суматоха. Джек погледна нагоре и видя, че четирима от мъжете с черни костюми бързат към плажа. Една вълна удари лодката и почти я изтръгна от ръцете му. Ричард изстена. Двама от мъжете сочеха към него. Устите им се движеха. Втора висока вълна разклати лодката. Май имаше опасност да избута и нея, и Джек Сойер обратно на брега.
„Вълна ли? — помисли си Джек. — Каква вълна?!“
Погледна напред над лодката, веднага щом тя отново хлътна в ниското. Широкият сив гръб на нещо твърде огромно, за да бъде проста риба, тъкмо потъваше под повърхността. Акула? Джек сериозно се обезпокои за двата си пляскащи крака. Пъхна глава под водата. Страхуваше се, че ще види как дълъг стомах с форма на пура плува насреща му, оголил остри зъби.
Не видя — поне не точно образа, нарисуван от въображението му, но видяното го смая.
Водата, която сега изглеждаше много дълбока, бъкаше като аквариум, въпреки че не я населяваше нито една риба с нормален размер или описание. В този аквариум плуваха само чудовища. Под краката му се движеше цяла зоологическа градина от огромни, отвратително грозни животни. Сигурно са били под него и лодката, още откакто водата бе станала достатъчно дълбока, за да ги приюти, понеже сега накъдето и да погледнеше, виждаше цели тълпи от тях. Нещото, което бе уплашило вълкодлаците-ренегати плавно се носеше на десет стъпки под него и бе дълго колкото пътуващ на юг товарен влак. Докато го наблюдаваше, то започна да се издига нагоре. Ципата върху очите му премигна. Дългите мустаци, растящи около хищната му уста, се носеха далеч назад покрай тялото му. Джек си помисли, че самата уста прилича на врати на асансьор. Създанието се плъзна покрай него, тласна го към хотела с теглото на водата, която изместваше, и подаде муцуна над повърхността. Профилът му приличаше на профила на неандерталец.
„Блоут и неговите хора трябва да стоят далеч от водата“ — бе казал Спийди и се беше засмял.
Силата, затворила талисмана в черния хотел, бе населила водата с тези същества, за да е сигурно, че нежеланите посетители ще бъдат държани далеч. И Спийди бе знаел това. Огромните тела на животните внимателно прибутваха лодката все по-близо и по-близо към колоните, но вълните, създавани от тях, пречеха на Джек да придобие цялостна представа за ставащото на брега.
От гребена на една вълна видя как Сънлайт Гардънър стои с развяна от вятъра коса до черната ограда и се прицелва с дълга ловджийска пушка. Лодката се хлъзна между две вълни. Куршумът изшумоля като прелитащо колибри високо над главата на Джек. След това се чу и самият изстрел. Следващия път, когато Гардънър стреля, едно подобно на триметрова риба животно с огромна като корабно платно перка се надигна от водата и спря куршума. С едно-единствено движение животното се преобърна назад и отново се плъзна във водата. Джек видя зейналата отстрани на тялото му дупка. Когато следващата вълна го издигна върху гребена си, Гардънър тупкаше през плажа, очевидно насочил се към мотел „Кингсланд“. Гигантската риба продължаваше да блъска лодката към колоните.
5.
Спийди бе казал, че има стълба, и в мига, в който Джек се озова под широката тераса, той започна да се взира в мрачината, за да я открие някъде между четирите реда дебели, плътно покрити с ракообразни и водорасли подпорни стълбове. „Ако стълбата е била монтирана по времето, когато е строена терасата, тя би могла да се окаже напълно безполезна сега“ — помисли си Джек. Понеже едва ли щеше да бъде лесно да се различи дървена стълба, обрасла с водорасли и ракообразни животинки. Големите стълбове сега бяха много по-дебели отколкото бяха били навремето. Джек се надигна, опря лакти на дъното на лодката и с помощта на дебелата гумена опашка успя да се прехвърли вътре. Зъбите му тракаха. Разкопча мократа си риза — същата, която бе с един номер по-малка от неговия размер и която Ричард му бе дал от другата страна на Прокълнатите земи — и я пусна на дъното на лодката. Събу подгизналите си чорапи и ги хвърли върху ризата. Ричард седеше превит към коленете си откъм носа на лодката със затворени очи и стиснати устни.