— Търсим стълба — каза Джек.
Ричард отговори с едва забележимо поклащане на глава.
— Ще можеш ли да се изкачиш по стълба, Ричи?
— Може би — прошепна той.
— Е, тя трябва да е някъде тук. Сигурно е прикрепена към някоя от колоните.
Като гребеше с две ръце, Джек придвижи лодката между две колони от първия ред. Зовът на талисмана вече се носеше неспирно — толкова силен, сякаш би могъл да го измъкне от лодката и да го спусне право върху терасата. Момчетата напредваха между първия и втория ред стълбове. Над тях тъмнееше тежката тераса. Тук, както и отвън, във въздуха просветваха, трепваха и угасваха червени пламъчета. Джек изчисли, че има (четири реда с по пет стълба във всеки) общо двадесет места, на които би могла да бъде стълбата. Поради тъмнината под терасата и множеството коридори между стълбовете, лутането му приличаше на обиколка из Римските катакомби.
— Не ни застреляха — констатира Ричард. Със същия тон би могъл да каже: „Хлябът в магазина е свършил.“
— Имахме си неочаквани помощници. — Джек погледна приятеля си, който седеше с подпряна върху коленете глава. Бе изключено Ричард да се изкачи по каквато и да било стълба, освен ако той не успееше някак си да го съживи. — Приближаваме се към колона. Наведи се напред и ни отблъсни от нея, моля те.
— Какво?
— Постарай се да предотвратиш блъсването на лодката в колоната — повтори Джек. — Хайде, Ричард. Имам нужда от помощта ти.
Изглежда подействува. Ричард отвори лявото си око и обви дясната си ръка около гумения нос на лодката. Когато се доближиха до дебелия стълб, той протегна лявата си ръка, за да ги отблъсне. В този миг нещо откъм колоната измляска, сякаш нечии лигави устни шумно се разтвориха.
Ричард изсумтя и отдръпна ръка.
— Какво беше това? — попита Джек, но не се наложи Ричард да му отговаря. Вече и двете момчета виждаха плужестите създания, прилепили се по подпорните стълбове. Очите им бяха затворени, устите им — също. Те възбудено започнаха да променят положението си върху колоните, като тракаха със зъби. Джек спусна ръце във водата и насочи носа на лодката покрай стълба.
— О, Господи — възкликна Ричард, втренчил взор в пълните със зъби устички без бърни. — Господи, не мога да понеса…
— Трябва да го понесеш, Ричард — заяви Джек. — Не чу ли какво каза Спийди на плажа? Той може би вече е мъртъв и ако това е така, значи е умрял единствено защото е искал да бъде сигурен, че аз знам, че ти трябва да влезеш в хотела!
Ричард отново бе затворил очи.
— Хич не ме е еня колко плужека ще трябва да убием, за да се качим по стълбата, но ти също ще го направиш, Ричард. Това е положението.
— Върви по дяволите! Откъде-накъде ще ми говориш по този начин! Повръща ми се от високомерието ти! До гуша ми дойде от надменността ти! Знам, че ще се кача по стълбата, където и да е тя. Изгарям от температура, но ще се кача по проклетата стълба. Просто не знам дали мога да понеса това. Така че върви по дяволите! — Ричард избълва цялата си реч със затворени очи. Насили се и отново ги отвори. — Много ти здраве!
— Имам нужда от теб — каза Джек.
— Много ти здраве. Ще се кача по проклетата стълба, гадняр такъв!
— В такъв случай най-добре да я намеря — въздъхна Джек, блъсна лодката напред към следващия ред стълбове и я видя.
6.
Стълбата висеше право надолу между два от вътрешните редове от колони и завършваше на около метър над водата. В тъмнината приличаше на стълба-призрак — почти невидима. Смътно очертаният над нея правоъгълник навеждаше на мисълта, че отворът към терасата е затворен с капак.
— Ето я, Ричи — каза Джек и внимателно насочи лодката покрай следващата колона, като внимаваше да не я закачи. Стотици плужести създания висяха по нея,оголили зъбите си. След секунди конската глава в предната част на лодката се плъзна под стълбата. Джек се протегна и хвана най-долното стъпало. Преметна единия от ръкавите на мократа си риза през него и го завърза, после стегна другия около гумената опашка до себе си. Поне лодката щеше да бъде тук, ако някога излезеха от хотела. Устата му изведнъж пресъхна. Талисманът пропя. Викаше го. Джек внимателно се изправи в лодката, без да изпуска стълбата.