— Първо ти — каза той. — Няма да бъде лесно, но аз ще ти помогна.
— Нямам нужда от помощта ти — сопна се Ричард. Изправи се, олюля се и едва не преобърна лодката.
— По-полека!
— Нямам нужда от съветите ти. — Ричард разпери ръце и запази равновесие. Бе стиснал уста и сякаш се страхуваше да диша. Пристъпи напред.
— Добре.
— Гадняр. — Ричард изнесе левия си крак напред, вдигна дясната си ръка и премести и десния. Примижал, улови стълбата с две ръце.
— Видя ли бе!
Джек кимна и разпери ръце, за да покаже, че няма да го обижда с предложения за физическа помощ.
Ричард се набра на ръце, краката му се плъзнаха напред и повлякоха лодката със себе си. След секунда горната половина на тялото му висеше над водата и само ризата на Джек предотврати изплъзването на лодката изпод краката му.
— Помощ!
— Бутни с крака назад.
Ричард се подчини и след секунда отново стоеше прав и дишаше тежко.
— Дай да ти подам ръка, става ли?
— Става.
Джек допълзя до него и внимателно се изправи. Ричард отново хвана с две ръце най-долната пречка. Трепереше. Джек подпря кльощавите му хълбоци.
— Сега ще те повдигна нагоре. Опитай се да не размахваш крака. Просто се набери, докато опреш коляно в пречката, но първо се хвани с ръце за следващата.
Ричард отвори едно око и изпълни указанията.
— Готов ли си?
— Давай.
Лодката се плъзна напред, но Джек избута Ричард достатъчно високо и той без проблем намести дясното си коляно върху най-долната пречка. След това Джек хвана страните на стълбата и използува цялата сила на ръцете и краката си, за да закрепи лодката. Ричард сумтеше и се опитваше да качи и другото си коляно върху стъпалото. След секунда успя. След още две секунди стоеше прав върху стълбата.
— Не мога да продължа — каза той. — Джек, май ще падна. Зле ми е.
— Само още малко, моля те. Моля те, Ричард. И ще мога да ти помогна.
Ричард премести ръцете си на следващата пречка. Джек погледна към терасата и реши, че стълбата е висока поне десет метра.
— Сега стъпи с крака. Моля те, Ричард.
Ричард бавно намести първо единия, а след това и другия си крак върху втората пречка.
Джек сложи ръцете си отстрани на краката му и се повдигна нагоре. Лодката бавно описа полукръг, но той вдигна колене и след секунди стоеше стабилно върху най-долната пречка. Завързана с ризата му, лодката мързеливо се върна като куче на каишка.
На една трета от пътя нагоре Джек трябваше да обвие ръка около кръста на Ричард и да го крепи да не падне в черната вода.
Най-сетне очертаният в черното дърво квадрат на капака бе точно над главата на Джек. Той притисна изпадналия в несвяст Ричард към себе си, за да може да държи него и стълбата само с лявата си ръка. После протегна дясната и опита капака. „Ами ако е закован?“ Но капакът незабавно се повдигна и се отметна върху терасата. Джек здраво стисна Ричард под мишниците с лявата си ръка и го изтегли през дупката.
ИНТЕРЛЮДИЯ
Слоут в своя свят (V)
Мотел „Кингсланд“ бе стоял празен почти шест години и вонеше на мухъл като всички дълго необитавани сгради. Отначало миризмата подразни Слоут. Баба му по майчина линия умря вкъщи, когато той бе още момче — умирането й бе отнело четири години, но най-накрая се беше справила — и миризмата на агонията й приличаше на тази. Изобщо не му трябваше такава миризма, нито пък такива спомени в момента, когато щеше да постигне най-големия си триумф.
Но сега вече нямаше значение. Нямаха значение дори отвратителните загуби, които бе понесъл поради преждевременното пристигане на Джек в лагера „Рединис“. Първоначалният му смут и яростта му се превърнаха в трескава, нервна възбуда. С наведена глава, с потрепващи устни и светнали очи той крачеше из стаята, където някога бяха отсядали с Ричард. От време на време сключваше ръце зад гърба си, после удряше дланта си с юмрук или пък поглаждаше плешивото си теме с ръка, но най-вече крачеше със здраво стиснати юмруци — някак си напомнящи за анус — както бе правил в колежа, и злобно забиваше нокти в дланите си. Стомахът му ту натежаваше, ту след миг му се струваше съвсем празен.
Нещата назряваха.
Не, не. Същността е тази, но фразата е лоша.
Нещата просто си идваха на мястото.