„Пътниче Джек, пътниче Джек, приятелче…“
— Спийди, не мога! — изкрещя той. По мръсното му лице се стичаха сълзи. Доспехите се приближаваха с неумолимостта на автомобилни части върху поточна линия. Чу свиренето на полярен вятър в черния им студ.
„… ти си тук, в Калифорния, за да го върнеш.“
— Моля те, Спийди, не мога повече!
Те протягаха ръце към него — лица на роботи от черен метал, ръждясали набедреници, покрити с мухъл и плесен ризници.
„Трябва да направиш всичко възможно“ — изтощен прошепна Спийди и после вече го нямаше. Джек остана сам — за да остане прав или да падне на колене.
ГЛАВА ЧЕТИРИДЕСЕТ И ВТОРА
Джек и талисманът
1.
„Направихте грешка — чу Джек призрачен глас, докато стоеше пред бар «Чаплата» и гледаше как доспехите се приближават към него. С гласа дойде и образът — разгневен мъж, всъщност просто поотрасло момче, което крачи по улицата на уестърна към камерата и закопчава първо един колан с револвери, после втори, така че да се кръстосат на корема му. — Направихте грешка. Трябваше да убиете и двамата братя Елис!“
От всичките филми на майка си Джек винаги бе харесвал най-много „Последният влак за Хангтаун“, направен през 1960 година и пуснат по екраните през 1961. Беше филм на „Уорнър Брадърс“ и главните роли — както в много от техните филми с малък бюджет — се изпълняваха от актьорите, известни от десетината телевизионни сериала на „Уорнърс“, които се произвеждаха като на конвейр. Джек Кели от шоуто „Единакът“ също играеше в „Последният влак“ (учтивия комарджия), както и Андрю Дугън от "Мелодията на „Бърбън Стрийт“ (злия земевладелец). Клинт Уокър, известен с телевизионния си герой Боуди Шайена, тук изпълняваше главната роля (Рейф Елис — пенсиониран шериф, който още веднъж трябва да грабне револвера). За ролята на момичето от мюзикхола с нежни ръце и златно сърце първоначално бяха определили Ингър Стивънс, но тя бе хванала остър бронхит и беше заменена с Лили Кавано. Ролята бе от тези, които тя би могла да изиграе добре и в кома. Веднъж, когато родителите му мислеха, че спи, и си говореха във всекидневната на първия етаж, Джек изтича бос до банята да пие вода и чу майка си да казва нещо изумително — поне достатъчно изумително, та той да го запомни: „Всички жени, чиито роли съм играла, знаеха как да правят любов, но нито една не знаеше как се пърди“ — каза Лили на Фил.
Уил Хъчинс, известен от главната роля в друга програма на „Уорнър Брадърс“ („Новакът“), също играеше и в този филм. „Последният влак за Хангтаун“ беше любим на Джек главно заради героя на Хъчинс. Именно той — Анди Елис — се яви в изморените му, залитащи, претоварени мисли сега, когато гледаше как доспехите маршируват по тъмния коридор към него.
Анди Елис беше малодушният по-малък брат, който побеснява в последните кадри. След като се е спотайвал и треперил от страх през целия филм, той накрая се изправя лице в лице с жестоките главорези на Дуган, след като главорезът-главатар (пресъздаден от свирепия на вид, брадясал Джек Елам, който играеше главатар на главорези във всякакви епопеи на „Уорнър Брадърс“ — и в киното, и в телевизията) бе застрелял брат му Рейф в гръб.
Хъчинс вървеше по прашната широкоекранна улица, закопчаваше коланите с револверите на брат си с тромави пръсти и викаше: „Хайде! Хайде, аз съм готов! Направихте грешка! Трябваше да убиете и двамата братя Елис!“
Уил Хъчинс не беше най-великият актьор на всички времена, но в този момент бе постигнал — поне в очите на Джек — истински връх на актьорско превъплъщение. Ясно личеше, че младежът отива на смърт и знае това, но е решен да го направи независимо от всичко. И макар да го беше страх, не проявяваше никакво колебание — вървеше целеустремено, сигурен какво иска, въпреки че катарамите на коланите му създаваха затруднения.
2.
Доспехите прииждаха, скъсяваха разстоянието и се клатушкаха като роботи-играчки. „Липсват им само ключовете за навиване на гърба“ — помисли си Джек.
Изправи се с лице към тях. Държеше пожълтялото перце между палеца и показалеца на дясната си ръка, сякаш готов да удари струните.
Те като че ли се поколебаха, усетили безстрашието му. Самият хотел сякаш внезапно се поколеба или отвори очи за опасността — по-голяма, отколкото беше предполагал отначало. Дъските на подовете изстенаха, няколко врати с трясък се затвориха една след друга, а месинговите украшения по покривите за миг спряха да се въртят.