В един миг всичко беше съвсем нормално. В следващия Смоуки рязко се изправи и шапката от вестник падна от главата му. Той притисна с ръка бялата си тениска отляво — остра болка го прободе като сребърен шиш. „Господ си прибира вересиите“ — би казал Вълк.
В същия миг скарата подскочи във въздуха и се пръсна със силен гръм. Удари се в някакъв рекламен надпис на тавана и го откъсна. Той с трясък се стовари на пода. Пространството зад бара почти веднага се изпълни със задушливата миризма на газ. Лори изпищя.
Грамофонът-автомат се завъртя по-бързо: 45 оборота в минута, 78, 150, 400! Полутъжните-полукомични ридания на певицата се превърнаха в задъхано умопомрачено бръщолевене на катерици. След секунда капакът на грамофона излетя. Разхвърча се цветно стъкло.
Смоуки погледна калкулатора си и видя, че в червеното прозорче присветва една и съща дума: „Талисман — Талисман — Талисман — Талисман“.
Точно тогава очите му се пръснаха.
— Лори, изключи газта! — кресна един от клиентите, свлече се от високото столче и се обърна към Смоуки. — Смоуки, кажи й… — Изпищя от страх, като видя от дупките, където би трябвало да са очите на Смоуки Ъпдайк, да блика кръв.
Миг по-късно кръчмата в Оутли хвръкна във въздуха и преди пожарните коли да успеят да пристигнат от Кучиград и Елмира, почти целият център на градчето беше в пламъци.
Не е кой знае каква загуба, деца, кажете „амин“.
5.
В училището „Тейър“, където както винаги цареше обичайната нормалност (като изключим краткия промеждутък, който живеещите в пансионите си спомняха само като поредица от смътни, някак си свързани сънища), тъкмо започваха последните часове. Това, което беше мек сняг в Индиана, тук в Илиной бе студен дъжд. Учениците седяха замислени и сънливи в класните си стаи.
Внезапно камбаните на параклиса забиха. Главите се изправиха. Очите се отвориха широко. В цялото училище „Тейър“ полузабравените сънища сякаш се подновиха.
6.
Етъридж седеше в час по висша математика и ритмично притискаше с ръка страхотно възбудения си член, докато гледаше с невиждащи очи логаритмите, изписвани един след друг на черната дъска от стария господин Хънкинс. Мислеше си за сладката келнерка, с която щеше да се задява в града след часовете. Тя не носеше чорапогащи, а колан с жартиери и нямаше нищо против да не си сваля чорапите, докато правят любов. Изведнъж Етъридж се загледа през прозореца, забравил ерекцията си, забравил келнерката с дългите крака и лъскавите найлонови чорапи — просто без никаква причина се сети за Слоут. Прекалено възпитаният дребен Ричард Слоут, който по всички критерии би трябвало да се класифицира като лигльо, но някак си не беше. Замисли се за него и се зачуди дали е добре. Кой знае защо му се струваше, че Слоут, който бе изчезнал от училище без разрешение преди четири дена и оттогава нищо не се бе чуло за него, се е забъркал в нещо неприятно.
В канцеларията на директора господин Дъфри обсъждаше изключването на Джордж Хатфийлд заради преписване с неговия ядосан — и богат — баща, когато камбаните зазвъняха извън разписанието. Щом млъкнаха, господин Дъфри се озова на пода на четири крака с увиснала върху челото посивяла коса и изплезен език. Хатфийлд Старши стоеше до вратата — всъщност уплашено се притискаше в нея — с ококорени очи и зяпнала уста, забравил гнева си от смайване и ужас. Господин Дъфри пълзеше по килима и лаеше като куче.
Когато камбаните забиха, Албърт Шишкото тъкмо се приготвяше да хапне. Загледа се през прозореца и се намръщи, както се мръщи човек, мъчещ се да си спомни нещо, което е на върха на езика му, но му се изплъзва. Сви рамене и продължи да разпечатва пакет пържени картофки — майка му току-що му беше изпратила цял кашон. Отвори широко очи. Стори му се — само за миг, но мигът бе достатъчно дълъг — че пакетът е пълен с тлъсти, гърчещи се бели червеи.
Той моментално припадна.
Когато се свести и събра кураж пак да надникне в пакета, видя, че е било просто халюцинация. Разбира се! Какво друго? И все пак в бъдеще тази халюцинация щеше да упражнява странна власт над него — щом отвореше пакетче пържени картофки, шоколадови пръчици, бисквити или говежда пастърма, веднага си представяше тези червеи. До пролетта Албърт бе отслабнал с двадесет килограма, играеше в отбора по тенис на „Тейър“ и вече беше спал с жена. За пръв път в живота си се надяваше, че може и да се справи с любовта на майка си.