Ричард не отмести ръка от темето си, но леко наклони брадичка, за да може да погледне по посока на бащиния си глас.
Джек Сойер държеше талисмана — това бе следващото нещо, което Ричард откри, и отново изпита огромно облекчение, както когато си бе помислил, че е мъртъв. Даже без очила забеляза, че Джек имаше непокорен и смел вид и това дълбоко го развълнува. Джек изглеждаше… изглеждаше като герой. Това беше всичко. Изглеждаше мръсен, разчорлен, безбожно млад и неподходящ за ролята в почти всяко отношение, но несъмнено приличаше на герой.
И Ричард откри, че сега Джек просто беше Джек. Необикновеното, невероятно излъчване на филмова звезда, благоволила да се поразходи наоколо като дрипаво облечен дванадесетгодишен хлапак, бе изчезнало. И това направи героизма на Джек още по-впечатляващ в очите на Ричард.
Баща му се хилеше като хищник. Но това не бе неговият баща. Неговият баща бе свършил много отдавна — бе разяден отвътре от завистта си към Фил Сойер, от ненаситността на амбициите си.
— Можем да продължим така до безкрайност — каза Джек. — Аз никога няма да ти дам талисмана, а ти никога няма да можеш да го разрушиш с приспособлението си. Откажи се.
Ключът в бащината му ръка бавно се раздвижи и се наведе надолу. И той, и алчното нещастно лице на баща му се бяха насочили право към него.
— Първо ще направя Ричард на парчета — каза Слоут. — Искаш ли да видиш приятеля си Ричард, превърнат в бекон? А? Искаш ли? Аз, разбира се, няма да се поколебая да направя същата услуга и на оная чума до него.
Джек и Морган си размениха кратки погледи. Ричард разбра, че баща му не се шегува. Щеше да го убие, ако Джек не му отстъпи талисмана. Щеше да убие и Спийди, стария негър.
— Не прави това, Джек — успя да прошепне той. — Кажи му да върви по дяволите!
Джек му намигна и той едва не се побърка. Чу как гласът на баща му каза:
— Просто пусни талисмана.
И след това с ужас видя, че Джек разтвори дланите си и пусна талисмана да падне.
7.
— Джек, недей!
Джек не погледна към Ричард. „Човек не притежава нещо, освен ако не може да се откаже от него! — гърмеше гласът на съзнанието му. — Не притежаваш нещо, освен ако не можеш да се откажеш от него! Каква е печалбата за човека! Печалбата за човека е никаква! Кръгла нула! И ти не си научил това в училище, научил си го на пътя, научил си го от Фърд Джанклоу, от Вълк и от Ричард, забиващ се с глава в скалите като «Титан II».“
Научил си тези неща или си умрял някъде по света, където не е имало ясна светлина.
— Стига убийства — каза той в изпълнената със сняг тъмнина на калифорнийския плаж. Би трябвало да се чувствува напълно смазан — след четиридневна непрекъсната поредица от ужаси в края на краищата бе изпуснал топката като преден защитник-новак, който има още много да учи. Беше я хвърлил и толкоз. И все пак той чуваше сигурния глас на Андерс, на Андерс, който бе коленичил пред Джек/Язон с надиплена дреха и наведена глава. Андерс, който бе казал: „И сичко шъ е добре, и сичко шъ е добре и сички неща наистина шъ бъдат наред!“
Талисманът светеше на плажа, а снегът се превръщаше в капчици по набраздената му повърхност, и всяка капчица беше дъга, и в този миг Джек разбра изумителната чистота на отказването от нещото, което ти е нужно.
— Стига кръвопролития! Хайде, счупи го, ако можеш. Съжалявам те.
Сигурно тъкмо последните думи съсипаха Морган Слоут. Ако му бе останала и частица здрав разум, Слоут щеше да изрови камък от нечовешкия сняг и да счупи талисмана… а той наистина можеше да бъде счупен, беше крехък, уязвим и незащитен.
Само че Слоут насочи ключа към него.
И когато го направи, съзнанието му се изпълни с верни, отвратителни спомени за Джери Бледсоу и съпругата му. Джери Бледсоу, когото той бе убил, и Нита Бледсоу, която би трябвало да бъде Лили Кавано… Лили, която го бе цапнала толкова силно, че от носа му потече кръв, единствения път когато пиян се бе опитал да я докосне.
От ключа се изви пламък — зелено-син пламък изхвръкна от мъничкото ключе на амбулантния търговец. Стрелна се към талисмана, удари го, разстла се върху него и го превърна в горящо слънце. За миг там бяха всички цветове… за миг там бяха всички светове. После пламъкът изчезна.